Най-големите мултинационални банки за развитие (MBDs) в света обявиха на 12 ноември, в рамките на 29-та годишна конференция COP29 в Баку, че до края на десетилетието ще осигурят годишно финансиране в размер на 120 млрд. щ. долара на развиващите се държави за справяне с климатичните катаклизми.
Ангажиментът доказва амбицията на групата да играе първостепенна роля в набирането на средства в подкрепа на по-бедните нации да редуцират отделяните замърсители в атмосферата и да се адаптират към последствията от климатичните промени. Тази сума обаче все пак е несравнимо малка спрямо необходимите трилиони долари годишно, от които се нуждаят развиващите се пазари. Банките за развитие пък посочват, че финансовите им възможности за справяне с климатичните проблеми зависят от акционерите им в съответните страни, които трябва да плащат повече.
“MDBs не са източниците на трилионите, защото ги нямат в балансите си”, подчертава президентът на Световната банка Аджай Банга в интервю за телевизия “Блумбърг” на 12 ноември. И допълва, че “най-важната им роля, извън баланса, е да улесняват инвестициите в частния сектор”. За да се случи това, групата работи по рационализирането на гаранционните правила и се стреми да поема първата загуба по някои проекти, за да помогне за свалянето на риска на частните инвестиции. Както и да отпуска средства в националните валути, за да отстрани валутния риск.
Новото целево финансиране за 120 млрд. долара годишно е значително увеличение спрямо привлечените от групата 75 млрд. долара за климата за развиващите се страни през 2023-а и 60.9 млрд. долара през 2022 година.
През следващите две седмици в Баку представители на почти 200 държави ще договарят “Нова колективна количествена цел” (според жаргона на ООН) – (NCQG), за финансиране на климата. Предназначението й е да замени съществуващия ангажимент на богатите икономики да набират по 100 млрд. щ. долара годишно за бедните си съседи, за да подпомогнат зеления им преход и устойчивостта им към все по-екстремните природни явления. Сегашните предложения за новото целево финансиране достигат до 2 трлн. долара годишно, като от MDBs се очаква да играят ключова роля както за изплащането на публичните средства, така и за мобилизирането на допълнителен частен капитал.
В групата на MDBs влизат Световната банка, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Интерамериканската банка за развитие (IAIB). В съвместно изявление те обръщат внимание, че възможностите им за по-нататъшното увеличение на климатичните финанси ще зависи от готовността на акционерите им от отделните страни да качват капитала.
През 2022-а многонационалните кредитори са мобилизирали грубо 58 млрд. щ. долара публични частни средства – около 50% от общото финансиране за климата, по информация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която следи напредъка в постигането на поставените цели. ОИСР отчита само средствата, предназначени за развиващите се стопанства, така че данните не са сравними с числата на MDBs, в които са включени и парите от акционери на развиващия се свят.
В допълнение към обещаните 120 млрд. годишно, банките за развитие смятат, че ще успеят да помогнат за сабирането на 65 млрд. долара за финансиране на климата от частния сектор до края на десетилетието.
Африканската банка за развитие, Азиатската банка за развитие, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, Съветът на Европейската банка за развитие, Европейската банка за възстановяване и развитие, Ислямската банка за развитие и Новата банка за развитие също са подписали официалното изявление на MBDs.
