Заедно трябва да прекратим практиките политическите лидери да правят изявления пред скупчени журналисти. Това им дава основания както за нелицеприятни определения (мисирки – бел. ред.) за нашите колеги, а освен това им позволява да си кажат онова, което са си намислили, често пъти, без изобщо да отговарят на въпроси.
Това прикани медиите генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на дискусия за свободата на словото в България, провела се в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Кирил Вълчев бе категоричен, че медиите в България трябва заедно да принудят водачите на основните политически партии в България да се върнат към публичния предизборен дебат. На първо място това означава възстановяване на лидерските политически дебати.
Вълчев отбеляза, че в България те са изчезнали не от вчера, а от много години, за разлика от държави със силна демокрация, като САЩ например, където кандидат-президентските дебати имат решаваща роля. По този повод генералният директор на БТА припомни как именно първият кандидат-президентски дебат в САЩ през 2024 г. довел до смяната на единия от двамата основни кандидати.
Вълчев призна, че тъй като твърде много медии настояват те да са тези, които да организират предизборните диспути, политическите лидери лесно намират аргументи изобщо да отказват да участват в подобни формати. Ето защо Вълчев предложи БТА да бъде една възможна платформа за такъв дебат, отбелязвайки, че би искал агенцията да се възприема като равно близка до всички медия, която не се конкурира с другите.
Генералният директор на БТА настоя и да се възстановят класическите интервюта с политическите лидери. Той бе категоричен, че едностранната комуникация под формата на писмени декларации или постове в социалните мрежи или кратките изявления пред камери и микрофони не може да замести журналистическото интервю с въпроси и отговори.
На следващо място Вълчев настоя всички медии да се обединят около принципа да не се съгласяват, когато поканят някой политически лидер, на негово място пиарите да им изпращат негов заместник или дори в някои случаи не политик, а анализатор. От думите на Вълчев стана ясно, че това означава медиите да се обединят около позицията, че винаги ще отказват да им гостуват „заместници“, при положение, че те изрично са поканили лидерите на съответните политически сили.
Не на последно място генералният директор на БТА настоя за възстановяването на пресконференциите, които отново да се превърнат в традиционна форма за комуникация между политическите субекти и журналистите.
Вълчев добави, че самите политически лидери имат нужда да възстановят своето по-авторитетно присъствие в обществото, което няма как да стане, когато почти винаги най-важните послания са отправяни на крак, някак между другото, най-често на място, където въпросните лидери са отишли по съвсем различен повод от коментираната тема.
Вълчев настоя и медиите в България да се обединят около общата цел да възстановят дистанцията между журналисти и политици. По този повод той припомни как от Би Би Си отменили интервю с бившия британски премиер Борис Джонсън, след като една от най-известните журналистки на телевизията му изпратила предварително подготвените въпроси. Генералният директор на БТА подчерта, че такива практики са недопустими и медиите в България трябва да се обединят около подобно виждане.
Накрая генералният директор на БТА настоя на коректно цитиране на източниците. Той добави, че когато медиите взаимно се позовават едни на други, те на практика повишават доверието в себе си – като източници на информация. Освен това призова медиите да се обединят, когато отделни журналисти стават обект на агресия заради работата си.
В дискусията в УНСС участваха ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, изпълняващата длъжността председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) д-р Симона Велева, както и Анна Танова-Атанасова – изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО).
