До 11 февруари 2025 г петдесет големи и малки общини трябва да представят адекватни проекти, предназначени за модернизация на болници, училища, екотранспорт и саниране на сгради. В противен случай ще видят европари през… крив макарон.
Докато управлението на държавата се лута между доволните, по-малко доволните и съвършено недоволните от предсрочните парламентарни избори на 27 октомври, а органите на местното самоуправление тръпнат от предстоящия избор на началници, вече четвърта година милиардите по оперативните програми чакат да бъдат усвоени.
Петдесет големи и малки общини могат да получат 1.5 млрд. лв., стига – разбира се – да успеят да представят адекватни проекти за модернизация на болници, училища, екотранспорт, саниране на сгради и т.н. Крайният срок за подаване на проектите е 11 февруари 2025 г., но…
дотогава като нищо ще се появи нов проблем.
При липса на редовно правителство – или нови избори, или нов служебен кабинет, „гарниран“ с подобаващи размествания по средния управленски ешелон. Тоест – ново протакане на процедурите поради липса на административен капацитет.
Това става ясно от открита от Министерство на регионалното развитие и благоустройството процедура за кандидатстване по една от най-големите схеми за модернизация на общините, залегнала в Оперативна програма “Развитие на регионите 2021-2027“.
В рамките на Приоритет 1 – „Интегрирано градско развитие“, и Приоритет 2 – „Интегрирано териториално развитие на регионите“, крайната цел е с европейските милиарди да бъдат
насърчени икономическия растеж на българските общини
и балансираното териториално развитие в милата ни татковина.
От МРРБ съобщават, че процедурата „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини“ дава възможност за инвестиции в различни по вид инфраструктура.
Шест са регионите, включени в планираното така нареченото ниво NUTS . Те включат общините Айтос, Асеновград, Ботевград, Велинград, Враца, Габрово, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Димитровград, град Добрич, Дупница, Казанлък, Карлово, Карнобат, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Лом, Монтана, Нова Загора, Пазарджик, Панагюрище, Перник, Петрич, Пещера, Разград, Самоков, Сандански, Свиленград, Свищов, Севлиево, Силистра, Сливен, Смолян, Троян, Търговище, Харманли, Хасково, Шумен и Ямбол.
Най-малко от четири години целта на програмата е ясна – с осигуреното грантово финансиране да се постигне създаването на икономически по-силни региони, намаляване на
междурегионалните и вътрешнорегионалните различия
и преодоляване на негативните демографски тенденции.
С евросредствата ще се финансират проекти за повишаване на енергийната ефективност на жилищни и обществени сгради, намаляване на крайното енергийно потребление и ограничаване на емисиите парникови газове, съобщават от регионалното ведомство.
Допустими са и дейности за благоустрояване на градската среда и
междублоковите пространства в градовете,
изграждане и модернизиране на инфраструктурата.
Подкрепят се и мерки за модернизиране на социална инфраструктура, включително изграждане на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими и необлагодетелствани групи от населението.
Програмата ще инвестира и в обновяване и модернизиране на различна по вид образователна, културна и здравна инфраструктура.
Приоритет е и изграждането на по-ефективен, по-бърз и по-екологичен градски транспорт с по-малко потребление на енергия и възможности за алтернативни форми за превоз на пътници.
Регионите могат да кандидатстват и за
изграждане и ремонт на съществуващи пътища,
както и развитие на туристически услуги и опазване и съхранение на културното наследство.
С определения в програмата сериозен бюджет, ще могат да получат финансиране две групи общини.
Десет големи градски общини имат възможността да кандидатстват с проекти, чийто общ финансов ресурс е в размер на 253 млн. лева.
Другите
1.3 млрд. лв. са насочени към 40 по-малки градски общини,
като Айтос, Асеновград, Ботевград, Велинград, Враца, Габрово, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Димитровград, град Добрич, Дупница, Казанлък, Карлово, Карнобат, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Лом, Монтана, Нова Загора, Пазарджик, Панагюрище, Перник, Петрич, Пещера, Разград, Самоков, Сандански, Свиленград, Свищов, Севлиево, Силистра, Сливен, Смолян, Троян, Търговище, Харманли, Хасково, Шумен и Ямбол.
Според запознати, тази схема ще заработи много трудно, тъй като почти целият ресурс се отпуска на базата на
предварително одобрени интегрирани териториални инвестиции
за тези общини. При изготвянето на самите планове за инвестиции, повечето общините се оплакват, че имат много малко време, а самото оценяване на документите вече им е отнело много време.
Тук е моментът да припомним, че плановете за интегрирани инвестиции включват изчерпателно посочени списъци с проекти и бенефициенти, минали през множество нива на обсъждане и оценка. С други думи – вече е известно какви проекти ще бъдат финансирани на ниво отделни общини.
Още миналата година, след десетки обсъждания и форуми с участието на представители на общините и работодателски организации, стана ясно, че при изтичането на срока за кандидатстване по първата процедура по Програмата за развитие на регионите (BG16FFPR003-2.001) – „Концепции за Интегрирани териториални инвестиции“, са били подадени
165 концепции за Интегрирани териториални инвестиции.
В процедурата с финансов ресурс участват шест програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз за третия програмен период 2021-2027 г. – „Развитие на регионите“, „Образование“, „Околна среда“, „Развитие на човешките ресурси“, „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“.
Сега вече допустимите бенефициенти са поименно изброени в Приложение № 2 към документацията по процедурата и могат да бъдат видени на сайта на Информационната система за управление и наблюдение на еврофондовете (ИСУН). Там е публикувана както цялата документация за кандидатстване, така и условията за изпълнение.
Дали и колко подготвени са нашите общини да реализират тези проекти, ще разберем едва при отчитането на програмата.
