След тежка битка, двуседмичната годишна среща на върха за климата COP29 в столицата на Азербайджан приключи със сделка за финансиране. Представителите на почти 200 държави се договориха да утроят паричната сума, с която да помогнат на развиващите се пазари да вземат мерки срещу бързо повишаващите се температури на Земята.
Постигнатото на 24 ноември споразумение обаче е резултат на противоречиви и на моменти откровено враждебни преговори и дори привържениците му го смятат за недостатъчно и разочароващо. И оттук нататък процесът на сътрудничество в климатичната битка ще се клатушка напред под натиска на по-тежки екзистенциални въпроси. Повишението на глобалната температура доближава 1.5 градуса по Целзий – критична точка за предотвратяване на най-катастрофалните последствия от промяната на климата.
“Трябва да си тръгнем от Баку с договор, който да поддържа живота на многостранната система”, заяви специалният пратеник на Панама на форума Хуан Карлос Монтерей-Гомес. И допълни, че “системата е жива, но 1.5 (градуса) са мъртви”.
Богатите държави обещаха да осигуряват поне по 300 млрд. щ. долара годишно до 2035-а чрез широк кръг източници, включително публично финансиране, както и двустранни и многостранни сделки. Споразумението призовава също страните да работят за насочването на общо 1.3 трлн. долара годишно, като по-голямата част от средствата се очаква да дойдат от частни инвеститори.
Развитите и развиващите се държави влязоха в преговорите с крайно разделечени позиции. И в един момент на 23 ноември разговорите изглеждаха на прага на провал, преди да се проведат множество срещи при затворени врата, които направиха договора възможен.
Богатите нации се борят с ред фискални и политически ограничения, включително все още висока инфлация, напрегнати бюджети и нарастващ популизъм. Изборът на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати и заплахата му да изтегли най-голямото световно стопанство от знаковото Парижко споразумение за кримата пък хвърлиха сериозна сянка на срещата на върха в Баку.
В знак на компромис, богатите държави са се съгласили да дават по 50 млрд. долара повече от заложената в подготвения на 22 проект за сделка. И същевременно обвързаха всяка договореност с потвърждаването на миналогодишното решение на COP28 в Дубай, включващо ангажимент за преход от всякакви изкопаеми горива към по-зелени енергийни източници.
Обаче Саудитска Арабия, която ръководи блока на арабските страни, се противопостави на опита за отделянето на който и да било сектор. Това провокира коментара на върховния преговарящ за климата от страна на Съединените щати Джон Подеста, че “определено е сериозно предизвикателство да се постигнат по-големи амбиции когато се разговаря със саудитците”. И допълни, че “в момент когато светът е изправен пред такива катастрофални явления от промяната на климата, един инч напред не е достатъчен”.
Накрая, развитите държави са се съгласили просто да препотвърдят постигната на COP28 сделка в Дубай без да посочват изрично “изкопаемите горива”.
Обещаното финансиране определено е твърде недостатъчно в сравнение с трилионите долари, за които претендират бедните нации, за да постигнат успех в борбата с природните явления. Те искат също по-голяма част от средствата да бъдат под формата на безвъзмездна помощ и друга приемлива финансова подкрепа, защото базираните на пазарните принципи заеми рискуват да увеличат дълговото им бреме.
Сделката е приета въпреки възраженията на Индия, чийто делегати са вдигнали ръце в опит да се намесят, но след като “чукчето паднало”, отишли дори на сцената в провален опит да получат внимание от аудиторията. Представителката на азиатския гигант Чандни Райна определя споразумението като неадекватно, а целта като “прекалено малка и прекалено далечна” в реч, прекъсвана често с аплодисменти и възгласи.
Все пак, за някои резултатът е доказателство, че процесът COP е най-добрият подход за координирани глобални акции за спрпавяне с ескалиращите предизвикателства от промяната на климата.
“COP29 се проведе в сложна обстановка, но мултинационалният подход е жив и е по-нужен от всякога”, заяви Лоранс Тюбиана – главен изпълнителен директор на Европейската фондация за климата (European Climate Foundation) – архитект на Парижкото споразумение.
Новият договор ще помогне за информиране на обществеността за ангажиментите на всяка отделна държава за редуциране на парниковите емисии до 2035-а, както и за следващия кръг преговори на ООН за климата в Бразилия. Много развиващи се нации обаче подчертават, че по-ниските от очакваните финансови обещания ще забавят прехода им към чиста енергия и ще ограничат амбициите им да определят целевите параметри за намаление на отделянея в атмосферата въглероден двуокис през февруари 2025 година.
