Западните страни се въздържат да реагират на саботажи и терор от страна на Кремъл.
Ако не е било закъснението на свързващ полет, запалителна бомба вероятно е щяла да избухне в корема на самолет, летящ високо над Европа. Вместо това обаче тя се е възпламенила на земята на летището в Лайпциг, подпалвайки товарен контейнер на DHL. Западни разузнавателни служби смятат, че нападението, извършено през юли, е било пробен опит на руски агенти, които са планирали да поставят подобни бомби на полети към Съединените щати.
„От известно време наблюдаваме агресивни действия на руските разузнавателни служби“, коментира Томас Халденванг, който наскоро се оттегли от поста президент на Федералната служба за защита на конституцията на Германия. „Русия използва целия си арсенал – от влияние върху политическите дискусии до кибератаки върху критична инфраструктура и саботажи в сериозен мащаб“, допълва той.
Кремъл отдавна води така наречената хибридна война срещу европейските държави, включително чрез кампании за дезинформация, хакерски атаки, кибератаки и намеса в избори. Основната им цел е дестабилизиране на европейските общества и, през последните няколко години, намаляване на военната подкрепа за Украйна.
През миналата седмица Германия съобщи, че два подводни телекомуникационни кабела в Балтийско море са били прекъснати в резултат на саботаж. „Трябва да заключим, без да знаем точно кой го е направил, че това е хибридна акция, и също така трябва да приемем – без да сме сигурни – че това е саботаж“, каза германският министър на отбраната Борис Писториус.
Дни по-рано руският шпионски кораб „Янтар“ е бил изведен от Ирландско море от ирландския флот, след като навлязъл в контролирани от ирландците води в зона с ключови енергийни и интернет тръбопроводи и кабели.
Действията на Русия ескалират до открито насилие. Руските танкове може да не нахлуват в Полша или Естония, но агресията на Москва става все по-трудна за пренебрегване. Втора колетна бомба, подобна на тази в Лайпциг, избухва в склад близо до британския град Бирмингам през юли, а германската антитерористична полиция разследва свързани случаи в други части на Европа.
Нилс Андреас Стенсьонес, ръководител на външното разузнаване на Норвегия, заяви през септември, че очаква Кремъл да засили усилията си за саботаж на инфраструктура за петрол и газ. А западни официални лица подозират, че Москва стои зад палежи в Полша, Великобритания, Чехия, Германия, Литва и Латвия. Германски и американски служители твърдят, че са предотвратили руски заговор за убийството на Армин Папергер – главен изпълнителен директор на Rheinmetall – германски производител на оръжия и основен доставчик на артилерийски снаряди за украинската армия.
И докато някои правителства – особено в Скандинавските и Балтийските страни – се опитват да вдигнат тревога, колективният отговор от ЕС и НАТО досега е забележимо слаб. „Просто сме твърде учтиви“, е обяснението на министър-председателката на Дания Мете Фредериксен по време на среща на НАТО през юли, допълвайки, че руснаците „ни атакуват вече всеки ден.“
Една от причините за пасивността на Европа може да се обясни със страховете в западните столици да не бъдат въвлечени в конфликт, за който не са подготвени, заяви Даниел Байман, експерт по тероризъм и неконвенционална война в Центъра за стратегически и международни изследвания – мозъчен тръст от Вашингтон. „Повечето страни не искат да се противопоставят на Русия открито по-сериозно отколкото вече го правят“, посочва той. И допълва, че „те се притесняват от ескалация и ответни действия, което може да влоши ситуацията.“
Дори думите, използвани за описване на атаките, отразяват колебливостта на Европа, казва Габриелиус Ландсбергис, министър на външните работи на Литва. „Защо го наричаме хибридна война? Защото, когато я определите по този начин, на практика не се налага да правите нищо“, отбеляза Ландсбергис на конференция по сигурността в Рига през октомври. И допълва, че „ако ги наречете тероризъм, тогава това предполага реакция.“
Ограниченията на НАТО
Хибридната война, която Кремъл води, е разработена от руския генерал Валери Герасимов – в момента началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили, според австрийския експерт по сигурността Герхард Мангот. „Тя никога не включва само дезинформация и пропаганда, а широк арсенал от инструменти – от саботаж до инфилтрация и финансиране на партии на Запад, до нарушаване на въздушното пространство на държави от НАТО с руски изтребители“, посочва Мангот.
В Литва Москва използва дезинформация, за да подкопае планираното разполагане на германска военна бригада – част от усилията на НАТО за подсилване на източния му фланг. „Разпространяват се много фалшиви новини, например, че германски войници са изнасилили жени и искат да окупират Литва“, каза Дариус Яунишкис, ръководител на литовската служба за сигурност. „Русия иска да саботира проекта. Възприемаме това много сериозно.“
През октомври Полша временно прекрати – с подкрепата на лидерите на ЕС – правата на убежище за мигранти, влизащи в страната от Беларус. Полският премиер Доналд Туск обвини увеличения брой пристигащи като опит на Москва да дестабилизира Варшава.
Въпреки това, дори в най-опасните си прояви, руската кампания за дестабилизация изглежда внимателно калибрирана, за да не провокира колективен отговор от НАТО по силата на клаузата за взаимна отбрана, известна като Член 5.
Удар срещу хибридната война със санкции
Въпреки че избягват пряка конфронтация, страните от ЕС и НАТО постепенно засилват усилията си за противодействие на хибридната война на Русия.
През 2021 г., в отговор на руски опит да манипулира френските президентски избори през 2017 г., Париж създаде правителствена агенция, наречена Viginum, за противодействие на чуждестранна дигитална намеса. Шведското правителство също създаде специална „агенция за психологическа защита“ за идентифициране и противодействие на дезинформацията.
Защита на критичната инфраструктура пък стана нов приоритет за НАТО и ЕС.
След саботажа на газопроводите „Северен поток“ през февруари 2023 г., НАТО създаде нова координационна клетка за подводна инфраструктура. ЕС и НАТО учредиха месец по-късно (през март 2023-а) и съвместна работна група за устойчивост на критичната инфраструктура.
През октомври шефовете на отбраната на Германия и Норвегия – Борис Писториус и Бьорн Арилд Грам, заявиха извън срещата на министрите на отбраната на НАТО, че искат съюзниците да създадат пет регионални центъра за мониторинг и защита на подводната инфраструктура като телекомуникационни линии, газопроводи и електрически интерконектори.
Европейските страни също се опитват да се борят със санкции. През октомври ЕС официално създаде нова рамка, която позволява на блока да наказва лица и организации, участващи в хибридната война на Русия — включително намеса в избори, саботаж, дезинформация, кибератаки и използване на мигранти. Възможните санкции включват замразяване на активи и забрани за пътувания. „Отговорът на ЕС остава единен и решителен“, посочва в писмено идявление шведският външен министър Мария Малмер Стенергард. И допълва, че „Русия няма да успее да подкопае устойчивостта и стабилността на ЕС и неговите държави-членки.“
Използваеми агенти
Досега обаче ЕС и НАТО нямат особен успех в сдържането на Русия. Санкциите, свързани директно с войната в Украйна, имат ограничено въздействие, така че не е ясно дали новият режим ще бъде ефективен. Според Байман от Центъра за стратегически и международни изследвания, „европейците трябва да отговорят по много по-единен и категоричен начин“ и „военната помощ за Украйна трябва да бъде увеличена, за да се покаже, че усилията на Русия имат обратен ефект.“
Освен увеличаване на разходите за отбрана, страните трябва да засилят националната сигурност, включително полицията, вътрешните разузнавателни служби и обмена на информация между правителствата на съюзниците, каза Кохв от Международния център за отбрана и сигурност. Той смята, че „ако се пропусне тази възможност, Русия ще спечели още повече влияние“. И че „трябва да помним, че те всъщност подражават на доктрината за саботаж на Съветския съюз от времето на Студената война.“
Един от най-силните отговори на Европа, парадоксално, е затруднила проследяването на престъпленията до извършителите. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. европейските правителства експулсираха повече от 700 руски шпиони, представящи се за дипломати. В отговор, Кремъл започна да набира така наречени „използваеми агенти“, понякога чрез канали в Telegram. Те са предимно руски говорещи, млади мъже на възраст между 20 и 30 години, често с криминално минало и умения в информационните технологии. Някои са мотивирани идеологически, други го правят за пари, платени в криптовалути.
Разузнавателни служби заявиха, че пакетът, който се възпламени в Лайпциг, е възможно да е бил поставен от използваем агент, който може дори да не е знаел, че поставя запалителна бомба. През април пък в Обединеното кралство британец беше обвинен в извършване на враждебни действия в полза на Москва.
Важно е, посочва Арндт Фрайтаг фон Лорингхофен – бивш германски посланик, който е бил първи началник на разузнаването на НАТО, Европа да се събуди за заплахата и да накара Русия да плати цената.
„Ние спим“, каза фон Лорингхофен. „Агресивното поведение трябва да има политически разходи.“
Четете още: Путин е одобрил промени в ядрената доктрина на Русия
