Лидерът на ГЕРБ напомни за най-добрите си актьорски изпълнения
През последната седмица Бойко Борисов напомни за най-добрите си актьорски изпълнения от миналото. След като в продължение на месец твърдеше, че ГЕРБ ще подкрепят за председател на Народното събрание само и единствено Рая Назарян, той направи рязък завой и отправи нова оферта. От една страна предложи себе си за премиер „като единствен, който може да се справи в тази тежка ситуация“, а от друга – изрази щедра готовност да предостави на ПП-ДБ поста на първия между равните в парламента. Но с едно уточнение – дори посочи кого именно би подкрепил за този пост (председателя на ДСБ Атанас Атанасов).
Както сполучливо се изрази водещ на БНТ, това бе оферта, „която няма как да бъде приета“. Борисов не може да не си дава сметка за това и все пак лансира идеята като пример за диалогичност и готовност за постигане на споразумение. Но защо? Какво смята, че ще постигне по този начин?
Няма нищо изненадващо в лекотата,
с която бе свалена кандидатурата на Назарян. Цялата политическа кариера на Борисов е изпъстрена със случаи, в които той безцеремонно е изхвърлял зад борда на ГЕРБ смятани за доверени и полезни за партията хора, при това – с цинични обяснения. Преследвайки своя (както го разбира) интерес той не се замисля нито за достойнството на другите, нито за последиците за партията. Просто – да се готви следващият „господин или госпожа за един ден“.
Още по-малко може да ни учуди откровеното махленско интригантство, което блика от предложението ГЕРБ не просто да размени премиерския пост срещу председателството на парламента, а да посочи кой именно от опонентите трябва да го поеме. Няма нищо диалогично в тази оферта, това е
умишлено, режисирано оскърбление,
което нито една нормална партия не би приела. С една дума – предложение, което ликвидира и без това минималните шансове да се изработи някаква сделка за някакво управление, пък било то краткотрайно. Така страната се насочва неизбежно към нови избори, вероятно в края на март или началото на април.
В интерес на истината, това би бил най-вероятния резултат от поредния спазъм на разпадащата се партийно-политическа система, независимо от едно или друго действие на политиците. Но защо Борисов избра именно този етюд като увертюра към изборите?
Първо, Борисов очевидно иска бързо да се отива на избори и иска да демонстрира увереност в силите на ГЕРБ. Причините за ускоряването на изборите са няколко, но сред тях изпъкват поне две – страха от засилващия се натиск от страна на Пеевски и съмненията да не би президентът Радев наистина да не реши сега да излезе на терена на партийната политика (или да се появи и утвърди друга нова сила, която би объркала плановете). Колкото по-бързо се завърти рулетката, толкова по-сигурно ще се затвори прозорецът за тези две заплахи. За разлика от хипотетичната партия на президента (за чиято поява няма обективни данни),
заплахата от Пеевски е реална,
неговото влияние сред определени среди на ГЕРБ нараства, вкл. сред най-близкото обкръжение на Борисов. Засега положението изглежда под контрол, но Борисов видимо се бои от Пеевски, по причини за които можем само да гадаем.
Още едно съображение е, че за пореден път ГЕРБ, макар и убедителен победител на изборите, не може да формира мнозинство не само за правителство, но дори и за избор на председател на парламента. Вярно е, че без ГЕРБ много трудно може да се състави устойчиво мнозинство, но това е слабо утешение. Каквото и да се говори, ГЕРБ продължава да е в изолация, а Борисов – абсолютно неприемлив кандидат за високите постове в държавата. Това положение, разбира се, би било неприятно за всяка партия, но е най-унизително за „убедителния победител“.
Второ, Борисов е решим да покаже здрави нерви в надлъгването за избор на председател на парламента. Той си дава сметка, че до следващите избори Конституционният съд най-вероятно ще отмени поправките относно служебното правителство, което ще свали от дневен ред опасенията, че избраният председател може да заеме поста на служебен премиер. В тази ситуация, дори всички извън ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“ да се обединят и да прокарат свой кандидат, това ще бъде „пирова победа“. ПП-ДБ ще трябва да се обясняват защо са се сдушили с „Възраждане“, а за ГЕРБ няма да настъпят никакви сериозни щети. Напротив, те ще получат още един аргумент за пред обществото, че ГЕРБ са честни и последователни, а останалите – безпринципни политически търгаши.
Тъй като смята (не без основание), че олицетворява ГЕРБ, Борисов е решил, че по най-добър начин може да даде кураж на партията си, като настоява да получи премиерския пост и – в знак на „държавническа отговорност“ – е готов да пожертва „пешката“ Назарян. Много вероятно е от самото начало това да е бил планът на Борисов, а всичко останало –
маневри за отвличане на вниманието.
В същото време не можеше да се изключи вероятността в последния момент Борисов да направи някой от привичните му остри завои – например, още един „исторически компромис“, като великодушно да предложи друг кандидат на ГЕРБ за премиер. Като отчитаме, че лидерът на ГЕРБ вече изпитва подозрения за близост до Пеевски към почти всички приближени, той едва ли би поел отново такъв риск (имайки почти състоялия се избор на Росен Желязков).
Трябва да се прави разлика между позата на смел и отговорен държавник и реалното желание да поеме бремето на управлението. При Борисов тази разлика става все по-явна и силна. Затова той не пропусна да се възползва от отказа на ПП-ДБ да приемат кандидатурата му, заяви, че се чувства „облекчен“, „няма да се занимава повече с тази разбита държава“ и възстанови Назарян в статута на кандидат-председател на парламента. В заключение бе категоричен, че ГЕРБ ще върнат веднага първия мандат и няма да преговарят за другите. С това вероятно Борисов смята, че „хитрият му план“ по точки едно и две е донесъл очакваните резултати.
Трето, интригантската покана към Атанасов да поеме поста на председател на парламента разбира се е плоска и прозрачна. Сама по себе си тя едва ли ще предизвика нови турбуленции в ПП-ДБ, но видимо Борисов е решил да следва стратегията на „китайската капка“. Реални напрежения в коалицията има, а сметките ДБ да бъдат привлечени в бъдещо управление под егидата на ГЕРБ все още са в сила. Известно е, че интригантството е в кръвта на Борисов (в специфичната за него улично-битова версия), в допълнение той не пропуска нито една възможност да унижи специално ПП, на които никога няма да прости ареста си през 2022 година.
И така, със своята комбинация Борисов
вярва, че избива едновременно три клина –
ускорява следващите избори и мобилизира партията си, демонстрира сговорчивост и при това поставя опонентите си в неудобно политическо положение, продължава усилията да задълбочи пукнатините в коалицията ПП-ДБ и да привлече ДБ на своя страна.
Обаче, както се казва в поговорката, клин клин избива, но последният остава. С всяка поредна комбинация Борисов доказва все по-ясно, че не е в състояние да предложи изход от изолацията на ГЕРБ, още по-малко – вариант за съставяне на устойчиво и ефективно управление на страната. А що се отнася до плана му, както казва боксьорът Майк Тайсън, „всеки има някакъв план за боя, докато не получи удар в зъбите“.
