Полша се е включила в поведената от Франция акция за блокиране на сделката за свободна търговия на Европейския съюз с най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка – Меркосур. Според Брюксел споразумението е от съществено значение за засилване на икономическите връзки във времето на задълбочаващото се търговско напрежение в глобален план. Полският премиер Доналд Туск обаче предупреждава, че иска да изпрати “политическо послание”, че Варшава няма да се съгласи с предложените условия на търговската сделка, които могат да навредят на селскостопанския сектор на страната. Полша е най-големият производител на птиче месо в ЕС.
“Няма да приемем споразумението с държавите от Южна Америка в този (сегашния) вид”, заяви Туск на 26 ноември, добавяйки, че “много страни членки (на ЕС) споделят това мнение”.
Съдбата на документа, който се подготвя от 20 години, виси на косъм преди срещата на петте държави от блока – Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай и Боливия – през идната седмица. Френският президент Еманюел Макрон протестира срещу сделката през януари като каза, че тя може да нанесе щети на околната среда и да постави фермерите в условията на нелоялна конкуренция.
Спорът се прехвърли и на корпоративния “тепих”. Френската търговска верига “Карфур” се опита на 26 ноември да успокои ответната реакция в Бразилия на решението да не внася повече месо от Меркосур за супермаркетите си във Франция. Обявявайки бойкота през миналата седмица в знак на солидарност с протестиращите селски стопани, главният изпълнителен директор на “Карфур” обясни, че месото от южноамериканския блок не отговаря на френските стандарти.
Мярката провокира най-големите бразилски месопреработватели да спрат временно продажбите за над 1000-е магазина на френската търговска верига в най-голямото стопанство на Латинска Амарика – акция, която беше подкрепена публично от бразилския министър на земеделието.
“Карфур” изрази “съжаление”, че фирмената позиция е била “приета като поставяща под въпрос партньорството с бразилския селскостопански сектор или като критики срещу него”. Бразилия пък съобщи, че главният изпълнителен директор на френската група се е извинил в писмо на земеделския министър.
Австрия също е против договора с Меркосур, а Нидерлания приема скептично основанията за него. Групата на дисидентите обаче ще трябва да привлече на своя страна голяма държава членка, примерно като Италия, за да успее да провали сделката, ако тя бъде сключена. Според законодателството на ЕС, четири или повече страни членки, в които живеят поне 35% от населението на общността, трябва да гласуват против споразумението, за да го блокират. Германия, Испания и доста други държави обаче настояват за сделката, подписана по принцип през 2019-а, но вкарана в задънена улица оттогава насам.
Брюксел настоя за допълнителни ангажименти за опазване на околната среда, а Бразилия поиска защита на сектора на електрически превозни средства. Търговският еврокомисар Валдис Домбровскис пък обяви през миналата седмица, че преговорите за разрешаване на последните проблеми продължават.
Полските земеделци обаче засилват лобирането срещу по-евтиния износ на храни от Латинска Америка с мотив, че нарушават конкуранцията и понижават стандартите за сигурност в ЕС. През уикенда някои полски фермери направиха 24-часова блокада на границата с Украйна, протестирайки както срещу украинския износ, така и срещу планираната сделка с Меркосур.
Европейската комисия и нейната шефка Урсула фон дер Лайен обаче са твърдо за споразумението, което ще създаде пазар от 780 млн. души и ще спести на европейските бизнесмени мита в размер на 4 млрд. евро годишно, по сметки на Брюксел. Компании от ЕС са направили инвестиции за 330 млрд. евро в квинтета от Мерксур.
Фон дер Лайен и Туск принадлежат към една и съща политическа група в Европейския парламент (на ЕНП) и полският премиер помогна на германката да си гарантира втори мандат начело на ЕК след изборите през тази година. Туск обеща да върне Полша в правия път и в центъра на политиката на блока след като през декември 2023-а отстрани от власт евроскептичната партия “Право и справедливост”, но правителството му дава приоритет на националния дневен ред.
През миналата седмица управляващата партия на Туск и “Право и справедливост” обявиха своите кандидати за следващите президентски избори през май 2025-а. Целта на премиера е политик от неговата политическа сила да стане президент и да подкрепи списъка от реформи, на който сегашният полски ръководител Анджей Дуда наложи вето и който приключва втория си и последен мандат.
През последната година кабинетът на Туск се противопостави на миграционния пакт и на влезлия в сила на 18 август Закона за възстановяване на природата на ЕС, с който полските фермери също не са съгласни. През март Варшава натисна Брюксел да затегне рестрикциите срещу украинския внос на птиче месо и на други храни след като Киев получи преференциални търговски условия, които да помогнат на украинската икономика да се задържи над водата след руската инвазия през февруари 2022 година.
Президентът на Бразилия Луиз Инасиу Лула да Силва заяви на 27 октомври, че се надява търговската сделка между ЕС и Меркосур да бъде подписана до края на годината, въпреки съпротивата на Франция.
