Министърът на финансите във френския кабинет Антоан Арман обяви, че е готов да направи отстъпки по проекта за бюджет 2025-а, за да не допусне опозиционните партии да свалят правителството.
“Въпросът е дали е по-добре да имаме бюджет, който да не е точно поискания от нас, или да нямаме никакъв”, Коментира Арман на 28 ноември по радио RMC.
Кабинетът на Мишел Барние рискува да получи вот на недоверие в парламента през идните седмици след като опозиционните законодатели заплашиха да се обединят срещу фискалните му планове. Левите обещаха да внесат подобно искане още през идната седмица, което постява съдбата на Барние в ръцете на крайнодесния “Национален сбор” на Марин Льо Пен.
Тази перспектива предизвика масови продажби на френски активи, качи френските кредитни разходи и изравни за първи път доходността на десетгодишните френски и гръцки държавни облигации. На 27 ноември диференциалът спрямо базовия за еврозоната десетгодишен германски дълг се разду до 90 точки след като инвеститорите вкараха в цените по-голяма вероятност парламентът да отхвърли бюджета.
Министърът на финансите не уточни на какви жертви е готов, но потвърди, че премиерът е съгласен да промени плановете си за увеличение на данъчните ставки на електроенергията, срещу което се обяви Льо Пен. Тя поиска също и промяна на мерките за ограничаване на пенсионните разходи и за редуциране на държавните средства за възстановяване на похарченото за лекарства.
По оценка на икономисти, както инвеститорите, така и министър Арман имат основания за тревога. Фискалните планове на правителството се основават на многогодишна програма на икономии, която ще се осъществи изключително трудно. И общественият дълг вероятно ще надхвърли траекторията, очертана от Европейската комисия.
Финансовият министър декларира, че кабинетът е склонен “на премерени отстъпки във всички области”, включително да намери други начини, които да заменят данъчните увеличения с орязвяне на разходите в опит да запази инвестициите в бизнеса.
Проектът за социално осигуряване ще бъде върнат в Националното събрание на 2 декември, целият бюджет – към 18 декември след като дебатите в Сената приключат. Барние би могъл да направи промени на текстовете преди да стигне до крайната мярка да използва член 49.3 от Конституцията на Франция, позволяващ приемането на проектобюджета без гласуване. А този инструмент отваря вратата за внасяне на вот на недоверие.
Френският премиер предупреди на 27 ноември в интервю за телевизионния канал TF1, че държавата ще се изправи пред “сериозна буря и турбуленции на финансовите пазари”, ако “малко вероятен, но възможен” съюз на законодатели от политическия спектър отхвърли предложения бюджет и свали кабинета. Той е добавил, че “ако правителството падне, ще бъдат взети извънредни мерки, които няма да покрият целогодишните разходи”.
Политическото оцеляване на премиера зависи от Льо Пен и от решението й да подкрепи или не потенциалния вот на недоверие срещу него след като той представи финалните версии на проектите за бюджет на социалното осигуряване и на държавата. Освен за данъците за електроенергията и за лекарствата, дамата не е съгласна с отлагането на индексирането на пенсиите за инфлацията и е поискала допълнителни мерки за имиграцията.
В опит да успокои партията й, Барние обяви, че цените на електричеството ще намалеят с 9% през 2025-а и с колегите си ще се опитат да направят каквото могат, за да запазят покупателните възможности на французите. Освен това премиерът повтори, че е готов “да подобри” бюджетната рамка, но ще запази плановете си да свали дефицита до около 5% от БВП през идната година след очакваните 6.2% през тази. Европейската комисия определи френския проекта за бюджет като “реалистичен и надежден”.
Ако, все пак, кабинетът бъде свален, законите за извънредно положение позволяват на парламента да удължи действието на бюджет 2024-а и да предотврати затваряне на държавните учреждения, както се случва в Съединените щати. Процесът за евентуален избор на ново правителство пък остава неясен след като френският президент Еманюел Макрон загуби парламентарното си мнозинство след извънредните избори през лятото.
Извънредните мерки на временно правителство обаче няма да предотвратят кризата, нито недоверието на финансовите пазари, предупреждава Барние.
