Решението на австрийската енергийна компания OMV от средата на ноември да спре да плаща за доставките на природен газ от “Газпром” може да послужи като прецедент да последват и други откази докато Европа се опитва да ликвидира зависимостта си от руския газов гигант. “Газпром” отговори мигновено на акта на австрийците и прекрати да подава синьо гориво на OMV. Според юристи, прецедентът може да открие път за подобни действия от други фирми, защото висящите дела се гледат от международните съдилища.
Руският газов монополист спря газовите доставки за Австрия в ранното утро на 16 ноември – ден след като австрийският канцлер Карл Нехамер проведе набързо свикана пресконференция, за да увери, че страната му е осигурила алтернативни пратки от горивото за зимните месеци. И след като OMV заяви, че ще спре да плаща за руския газ, за да прихване отсъдените 230 млн. евро по арбитражно дело от Международната търговска камара (ICC) за прекратено по-рано подаване на газ до германското й поделение.
Австрийската енергийна група съобщи на 14 ноември, че има достатъчно запаси, от които да подава гориво на клиентите си и че газовите хранилища в Австрия са запълнени на над 90 процента. А председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен побърза да сподели в социалната платформа X, че Путин отново използва енергията като оръжие и се опитва да рекетира Австрия и Европа като орязва газовите доставки – тактика, за която европейците били подготвени.
Ред компании – от италианската ENI до германската RWE, твърдят, че имат право на компенсации на разходите за замяна на газовите доставки след като руският газов монополист ограничи, а впоследствие прекрати изцяло подаването на горивото през 2022-а като се обоснова със спорове за плащанията в рубли. Което принуди европейските правителства да се впуснат да набавят алтернативни доставки на по-високи цени, по-голямата част от които бяха втечнен природен газ, докаран с кораби от Съединените щати и Катар. Самата Австрия е задоволявала 98% от потреблението на синьо гориво с руски газ през декември 2023-а, по информация на австрийския министър на енергетиката Леноре Гевеслер.
“Има няколко висящи дела и се очакват повече решения през идните месеци”, посочва Агниешка Асон – адвокат със специалност енергетика и гостуващ научен сътрудник в Оксфордския институт за енергийни проучвания. Тя допълва, че “ако се присъдят повече щети на европейски вносители, което вероятно ще се случи, и ако поне някои от тях влязат в сила, това ще окаже сериозен натиск върху финансовата позиция на “Газпром”.
Вероятността от нови прекъсвания на подаването на газ е още една причина за търговците да се съмняват, че руското гориво ще продължи да захранва Европа още дълго време. В този микс са и американските санкции на “Газпромбанк”, която европейските фирми използваха, за да плащат за доставения газ, както и несигурността за потоците през Украйна когато изтече договора за транзит в края на 2024 година.
Компаниите, които искат обезщетения от “Газпром”, едва ли ще получат кешови плащания от руския газов гигант и, подобно на OMV, трябва да намерят алтернативни пътища, за да ги вземат. Предвид австрийския опит и ответния акт на руснаците обаче, другите купувачи, решили да не плащат, ще трябва да са сигурни, че са набавили достатъчно алтернативно гориво, за да оцелеят без руския монополист. Що се касае до “Газпром”, орязването на потребителите означава загубата на поредната позиция в Европа.
Синьото гориво е един от малкото ценни активи, които “Газпром” все още притежава в Европа. Интернационалната й собственост се сви след като Берлин национализира “Газпром Германия” в разгара на енергийната криза. Арбитражните компенсации на Стария континент, за разлика от Съединените щати, нямат срок на давност.
Един от бившите партньори на “Газпром” – германското енергийно дружество “Унипер”, който пострада най-сериозно от спада на доставките, спечели дело за щети за над 13 млрд. евро за недоставени газови количества от средата на 2022-а. Международният арбитраж разреши на германците да прекратят договорите за руски газови пратки, някои от които трябваше да приключат в средата на следващото десетилетие. Германия вече не получава никакво синьо гориво от “Газпром”, но успя да си възстанови грубо 530 млн. евро от задълженията на руския монополист за нанесени щети, които се равняват на неплатената газова сметка на “Унипер” за август 2022-а. Не е ясно още колко ще успее да си върне енергийното дружество.
Операторът на газопроводи NET4GAS получаваше преди военния конфликт в Украйна месечни плащания за преноса на горивото през Чешката република. Компанията спечели арбитражно дело, заведено през 2023-а, за нанесени щети след като “Газпрпом” е спял да плаща.
Тези обезщетения идват в сложен момент на връщане на опасенията за енергийната сигурност. По-нататъшното орязване на останалите руски газови потоци точно когато газовите резерви бързо се изчерпват, рискуват да докарат нови беди на домакинствата, които все още усещат ефекта от кризата за издръжката на живота. Икономиката на еврозоната се бори да ускори възстановяването си, като най-сериозно е заболяването на германското стопанство, където промишлените производители се борят да останат на печалба при по-високите енергийни цени.
Сред по-едрите висящи арбитражни дела срещу “Газпром” е искът на италианската ENI за ограничените газови доставки през 2022-а. Енергийната група е един от най-старите и най-големи клиенти на руския монополист и Италия получаваше около 40% от синьото си гориво от Русия преди разпореденото от Кремъл нахлуване в Украйна.
Германската RWE посочва, че арбитражната процедура, започнала през 2022-а, все още продължава. Другите ощетени – Innogy Energie, Engie, Orlen и “Булгаргаз” – са отказали да коментират текущи съдебни процеси или потенциални спорове.
