Социалдемократическата партия печели парламентарните избори в Румъния на фона на възход на крайнодесни националистически партии. Това показват частичните резултати от вчерашните парламентарни избори, информират румънските медии, предаде БТА.
Социалдемократите на премиера Марчел Чолаку, който подаде оставка като партиен лидер, след като не се класира за втори тур на президентския вот, са получили малко над 24 процента от гласовете, показват резултатите при обработени 60 процента от протоколите от избирателните секции. На второ място е „Алианс за обединение на румънците“ (AUR) на Джордже Симион с почти 18 процента. Трета е Национално-либералната партия – досегашен коалиционен партньор на социалдемократите, с малко над 14 на сто.
На четвърто място е дясноцентристката опозиционна партия „Съюз за спасение на Румъния“, чиято лидерка Елена Ласкони се класира втора на първия кръг на президентските избори на 24 ноември.
На пето място според частичните резултати е партията Демократичен съюз на унгарците в Румъния с почти 9 процента.
На шесто е партия „SOS Румъния“ на евродепутатката Диана Шошоака със 7,19 процента, според частичните резултати. За първи път тази партия ще влезе в румънския парламент.
Изненадата на тези избори е преминаването на 5-процентния праг за влизане в парламента на Партия на младите хора (РОТ), която е получила 5,59 процента. Това е нова партия, основана през 2023 г. от бившата депутатка от „Алианс за обединение на румънците“ Анамария Гаврила, след като тя напусна AUR и остана в румънския парламент като независим депутат. Партията участва на местните избори на 9 юни тази година, на които спечели 11 мандата на местни съветници и 18 кметски мандата. През последната седмица придоби повече известност, след като обяви подкрепа за крайнодесния кандидат за президент Калин Джорджеску, спечелил неочаквано първия тур на президентските избори на 24 ноември.
Крайнодесните суверенистки и популистки партии печелят общо над 30 процента от гласовете, според частичните резултати. На предишните избори през 2020 година делът на партиите от крайнодесния политически спектър бе около 10 процента.
Резултатите от парламентарните избори показват фрагментиран парламент, в който една прозападна коалиция, водена от Социалдемократическата партия, би имала вероятно достатъчно гласове за мнозинство, но крайнодесните сили ще бъдат съществена част в новия законодателен орган, отбелязва агенция Ройтерс.
Сформирането на широка коалиция обаче ще бъде трудно начинание на фона на разногласията между партиите за мерките, които са необходими за овладяване на високия бюджетен дефицит от 8 процента от брутния вътрешен продукт – най-високия в Европейския съюз.
Според политическия анализатор Раду Магдин коалиция на Социалдемократическата партия с центристките партии е по-вероятна отколкото „горещия картоф с екстремистите“. “Много зависи от това кой ще стане президент“, коментира Магдин.
Президентът е този, който номинира премиер сред партиите, които са представени в парламента. Ако нито една от политическите сили не е спечелила мнозинство, президентът има право да посочи премиер от която и да е от парламентарно представените сили.
Конституционният съд на Румъния, който разглежда искане за анулиране на първия кръг на президентските избори и нареди повторно преброяване на гласовете от първия кръг на 24 ноември, ще обяви решението си днес. Румънските власти заявиха, че са открили доказателства за намеса в изборния процес на първия тур на вота за президент.
В случай на анулиране на вота от 24 ноември, първият кръг на президентските избори може да бъде повторен на 15 декември, а вторият да се състои на 29 декември, заяви председателят на Постоянния изборен орган Тони Гребла.
Според много наблюдатели изненадващата победа на Калин Джорджеску на първия тур на президентските избори е показателна за резкия завой от румънските мейнстрийм партии към по-популистки и антисистемни формации, чиито гласове намират плодотворна почва на фона на високата инфлация, намаляващия жизнен стандарт и мудната икономика, отчита АП.
„Най-вероятният сценарий ще бъде трудно сформиране на мнозинство в парламента за подкрепа и одобрение на новото правителство“, посочи политическият консултант Кристиан Андрей.
След кампания, в която преобладаваха опасенията на избирателите за бюджета и разходите за живот, изборите противопоставиха крайнодесните срещу проевропейските мейнстрийм партии, които разгневиха избирателите с вътрешните си битки и обвинения в корупция.
Крайнодесните партии също така използваха подкрепата на Румъния за Украйна, за да подклаждат опасения, че войната може да се пренесе през границата, ако страната не прекрати подкрепата си, както и недоволство от предполагаемото преференциално третиране на бежанците от Украйна, костатира Ройтерс.
