Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ номинира своята съпредседателка Алис Вайдел за кандидат за канцлер на предстоящите догодина избори, предаде ДПА. Това е първият случай, в който партия с антиимиграционен, евроскептичен политически курс излъчва кандидат за канцлер, посочи агенцията, цитирана от БТА.
Изпълнителният комитет на партията и лидерите на организациите по места постигнаха съгласие да определят Вайдел за първи кандидат на партията на събранието си в столицата Берлин.
„Днес е голям ден за партията и голям ден за Германия“, заяви Вайдел след номинацията си на съвместна пресконференция с другия председател на АзГ – Тино Крупала. Тя обясни кандидатурата си с намерението на партията ѝ да управлява на фона на растящата ѝ според социологическите проучвания популярност.
Основаната през 2013 година „Алтернатива за Германия“, която влезе в парламента през 2017 година, понастоящем се движи между 18 и 19 процента сред решилите за кого да гласуват сред избирателите в цяла Германия. Тези проценти ѝ отреждат второ място по популярност след консервативния опозиционен блок Християндемократически/Християнсоциален съюз, който е с 32-33 на сто.
На трето място се движи управляващата Германска социалдемократическа партия на канцлера Олаф Шолц с почти 18 процента. Коалицията на социалдемократите със Зелените и Свободната демократическа партия се разпадна.
Алис Вайдел е необичайно публично лице за доминираната от мъже, антиимиграционна крайнодясна партия, която се представя като защитник на традиционните семейни ценности и обикновените хора, отбелязва Ройтерс.
45-годишната Вайдел отглежда двама сина с партньорка, родена в Шри Ланка. Прави филми и говори свободно мандарин, като е защитила докторска степен по икономика в Китай. Западногерманка, която е начело на партия, най-силна в бившия комунистическа Източна Германия, тя е работила за Goldman Sachs и Allianz Global Investors и е била бизнес консултант на свободна практика преди да влезе в политиката.
Необичайният профил на Вайдел обаче е точно това, което я прави ценен актив за АзГ, казват политически анализатори. Тя дава на тази партия, подозирана от властите в антидемократичност, лустрото на добре поддържано либерално благоприличие, отбелязват експертите.
Председателката на АзГ изглежда по-уравновесена и компетентна по различни теми в сравнение с някои нейни колеги. Критиците ѝ казват, че тя е безскрупулна опортюнистка и „вълк в овча кожа“.
Съпредседателката на АзГ описва възпитанието си като „силно политическо“, въпреки че родителите ѝ не принадлежат към никоя партия. Нейният дядо по бащина линия е бил виден нацистки съдия, съобщи миналия месец вестник „Велт“. Семейството е изгонено от Силезия, сега в Полша, след Втората световна война.
Най-малкото от три деца, тя си спомня, че си създавала проблеми в училище, защото често влизала в пререкания и имала неприятни срещи с имигранти от Близкия изток, настанени в социални жилища в нейния град в Западна Германия.
След като завършва паралелно две висши образования – бизнес и икономика, се присъединява към Goldman Sachs, но скоро ѝ става скучно и се мести в Китай, за да направи докторантура върху китайската пенсионна система докато работи като бизнес консултант.
Вайдел се присъединява към АзГ през 2013 година заради нейното противопоставяне на спасителни програми по време на кризата в еврозоната – преди партията да завие надясно, за да се съсредоточи повече върху борбата с имиграцията.
Статутът ѝ в партията коства на на кандидатката за канцлер нейния приятелски кръг, което кара семейството да се мести на няколко пъти в различни градове, разказва тя пред „Велтвохе“.
Икономически либерал, Вайдел изтъква, че покойната британска министър-предсезателка Маргарет Тачър е неин модел за подражание. Тя иска Германия да настоява за референдум в стил Брекзит за членство в Европейския съюз, ако не успее да реформира в достатъчна степен блока, за да бъде поправен неговият „демократичен дефицит“.
Скептик спрямо климатичните промени, Вайдел иска да намали данъците, да премахне минимална работна заплата, настоява за по-малка роля на държавата и прекратяване на скъпо струващото преминаване към въглеродно неутрална икономика.
Тя призова за много по-строги ограничения върху имиграцията, възползвайки се от широкото недоволство в Германия от мащабните пристигания на чужденци от Близкия изток през последните години.
„Бурки, момичета със забрадки, мъже, размахващи ножове, които са на държавни помощи, и други готованци няма да гарантират нашето благополучие“, каза съпредседателката АзК пред парламента през 2018 година.
Силата ѝ се крие в нейната многофункционалност, каза Ханс Форлендер, политолог в Техническия университет в Дрезден. Тя действа като „умерен, добре възпитан буржоазен политик“ пред утвърдени медии, но знае точно как да достигне до по-екстремистка клиентела другаде, по-специално в социалните медии.
Вайдел призна, че в партията има някои търкания относно нейния начин на живот, защото АзГ се противопоставя на гей браковете и на закони, позволяващи осиновяването на деца от еднополови двойки.
Но тя не се фокусира върху въпроса за своята идентичност – отказва да бъде наричана „куиър“ и умело да се справя с различни крила на партията, за да запази властовата си позиция, толерирайки, вместо да обуздава по-екстремистките фракции, каза Оливер Лембке, политолог от Университета в Бохум.
Когато еднополовите бракове станаха законни в Германия през 2017 година, тя нарече това тривиален въпрос в сравнение с проблеми като масовата миграция.
Същата година Вайдел каза, че е в АзГ „не въпреки нейната хомосексуалност, а заради това“, тъй като това беше единствената партия, която се занимаваше с въпроса за враждебността на мюсюлманските имигранти към хомосексуалните, според вестник „Франкфурте алгемайне цайтунг“.
