Западът възлагаше големи надежди на този млад офталмолог с британско образование, когато той наследи президентския пост в Сирия през 2000 година. Мнозина твърдяха, че той ще бъде глътка свеж въздух след три десетилетия задушаващо, автократично управление на покойния му баща Хафез, който е запомнен най-вече с нареждането за избиването на над 10 000 жители на Хама през 1982 г., пише “Би Би Си”.
Башар беше възприеман като модернизатор, стремящ се да въведе Сирия в цифровата ера, но сирийците в Дамаск бързо промениха мнението си, като започнаха да го възприемат като “слаб” и коментираха, че няма да издържи на власт и шест месеца.
Всъщност той издържа 24 години, но само защото Русия, Иран и “Хизбула” укрепиха властта му, когато тя почти се срина под напора на бунтовниците през 2015 година.
Разочарованието на Запада започна много преди това – през 2001 г., когато президентът на Сирия отказа да се присъедини към осъждането на всички терористични групировки от британския министър-председател Тони Блеър.
“Вие ги наричате терористи, ние ги наричаме борци за свобода” – така Башар ал Асад наричаше въоръжените палестински групировки, които страната му приемаше.
Скоро той доказа, че не е реформатор и когато народът му поиска промяна, Башар ал Асад отговори на исканията с куршуми, барелни бомби, газ зарин и мъчения в промишлени мащаби.
