На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество бяха обсъдени проектобюджетите на държавата, на Здравната каса и на държавното обществено осигуряване за 2025 година. Тристранните партньори не постигнаха съгласие по обсъжданите законопроекти.
В бюджета за следващата година се предвижда 3% дефицит, вдигане на максималния осигурителен доход на 4130 лева, на минималната заплата – до 1077 лева, ръст на разходите за персонал с 10% и осъвременяване на пенсиите от 1 юли догодина с между 8 и 9 процента по швейцарското правило.
Вноските за пенсия и за другите фондове на общественото осигуряване се запазват на сегашните нива.
Целта на предложения проектобюджет е запазване на фискалната устойчивост, но
по редица от мерките няма постигнато съгласие,
посочи служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова.
“Напълно сме наясно, че по-скоро би трябвало да има ограничаване на разходите, някои други приходни мерки, но по една голяма част от приходните и разходните мерки не е постигнато съгласие. Затова Министерството на финансите предлага бюджет при действащи политики, по действащо законодателство”, посочи тя, цитирана от БНР.
Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов беше категоричен, че от асоциацията остро се противопоставят на всякакви опити чрез вдигане на данъци за хората и предприятията да се запушват дупки в бюджета,
“причинени от безотговорното харчене на пари, които не сме изработили”.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов подчерта, че основният двигател на растежа е вътрешното търсене. А инвестиционна активност, по думите му, няма. Липсват и реинвестиране на печалбата, преки чуждестранни инвестиции. Той отбеляза също, че нетният износ е отрицателна величина и ако не са правителствените разходи и потреблението да помпат растежа в реален размер, няма какво да “помпа” растежа”.
В приходната част на проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване са предвидени 16,200 млрд. лева, което е увеличение с близо 26 процента спрямо закона за бюджет на ДОО за 2024 година, отбеляза Весела Караиванова, подуправител на НОИ и временно изпълняващ длъжността управител на институцията. Тя добави, че това увеличение на приходите следва тенденцията на пазара на труда и политиката по доходите.
Размерът на заложените в бюджета разходи без трансфери достига до
27.400 млрд. лева, което е ръст от 12% спрямо Закона на ДОО за 2024 година.
Най-голям е делът на разходите за пенсии.
По проекта на закон за бюджета на 2025 г. разходите за пенсии са 24.114 млрд. лв., което е ръст от 2.501 млрд. лв. спрямо бюджета на ДОО за 2024 година. Основно увеличението в разходната част на пенсиите идва от политиката по увеличението на минималната пенсия, наложено от т.нар. швейцарско правило. Обезщетенията и помощите са следващият разход – той е в размер на 3.73 млрд. лв., което е повече с 528 млн. лева. В разходите за персонал в проекта на Закон за бюджета на ДОО за 2025 година е предвиден ръст от 10%, което е увеличение от близо 25 млн. лева. Издръжката на НОИ остава на нивото от 2024 година.
По прогнозни данни за 2025 г. се предвижда
средният размер на пенсията да достигне 976 лева.
Номиналното нарастване спрямо средния размер по Закона за бюджета на ДОО за 2024 г. е 10% и това е във връзка с увеличението на минималната пенсия и прилагане на т.нар. швейцарско правило от 1 юли, като очакването е увеличението да е между 8 и 9 процента.
Брутният коефициент на заместване на дохода се очаква да бъде 53,4 процента. Разходите за пенсии се очаква да достигнат 11.2% от БВП. Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов каза, че ресорното министерство без колебания ще подкрепи проекта на Закон на бюджета на ДОО.
“Предимство на проектозакона е, че той е разработен с един основополагащ принцип в управлението на разходопокривните системи за социално подпомагане, който предполага, че разходите за осигурителни плащания и администриране на системата трябва да се променят в унисон с приходите на системата, за да не влошава финансовото й състояние”, посочи Иванов и добави, че това се вижда в предложения законопроект. Според него в номинално изражение
приходите ще нарастват с близо 3.365 млрд. лв., а разходите – с 3.64 млрд. лева.
В процентно изражение темпът на прираст на приходите е по-голям от този на разходите, съответно – 26.6% и 12.6 процента. Приходите в системата ще покриват по-голям дял от разходите в сравнение с предишната година, каза още Иванов.
Делът на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига на средства ще е само 39 процента от общите разходи и трансфери. В закона за 2024 г. това съотношение беше малко над 45 процента. Със законопроекта се създават предпоставки, макар и благодарение на краткосрочни мерки, за подобряване на финансовата автономност на ДОО, отбеляза министърът.
Той заяви още, че
подходът в приходната част на проектобюджета е балансиран
– размерите на осигурителните вноски в процентно изражение не се променят, вместо това се съдържа допълнителен начин за повишаване на приходите.
По-рано синдикатите и повечето работодателски организации заявиха принципната си подкрепа за предложението за проектобюджета на Здравната каса.
Проектите за държавната план-сметка и за бюджетите на Здравната каса и на общественото осигуряване се очаква да бъдат окончателно одобрени днес от правителството, за да бъдат внесени още тази седмица в парламента.
Междувременно беше съобщено, че финансовият министър Людмила Петкова проведа среща представители на миннодобивния бранш, заради тяхното несъгласие с предлагания нов данък върху подземните богатства, който е с очакван приход в бюджета от близо 900 милиона лева.
