Властите в Токио планират да тестват опция за четиридневна работна седмица за общинските служители от април. Това съобщи губернаторът на Токио г-жа Юрико Коике. Целта на проекта е пореден опит за повишаване на раждаемостта в страната.
„Ще предефинираме начина, по който работим, като добавим гъвкавост, за да гарантираме, че никой не трябва да се отказва от кариерата си, защото има дете или трябва да се грижи за дете“, отбелязва Юрико Коике.
Като част от пилотния проект желаещите служители на градската управа ще могат да си вземат не два, а три почивни дни седмично.
Япония има едно от най-ниските нива на раждаемост в света – 1.22 деца на жена.
От началото на 90-те години страната прави многократни опити за увеличаване на раждаемостта.
Тази година правителството въведе нова програма. Сред тях са въвеждането на помощи за деца под 18 години, изплащане на почти пълни заплати по време на родителски отпуск и други.
Много политици и експерти смятат, че стимулът може да бъде не само парите, но и времето, особено предвид местната работна култура, която насърчава работохолизма. Ето защо в Япония отдавна се говори за необходимостта от въвеждане на четиридневна работна седмица като мярка за стимулиране на раждаемостта.
Токио е най-големият метрополисен регион в света.
С население от над 14 милиона жители в самия град към 2023 г., това е една от най-населените градски зони в света. Голямата зона на Токио, която включва Токио и части от шест съседни префектури, е най-гъсто населената столична зона в света с 41 милиона жители. В японската столица се намират централните офиси на 51 от компаниите във „Форчън Глобал 500“, повече, отколкото във всеки друг град по света.
Токио е определян като един от трите „командни центъра“ на световната икономика, наред с Ню Йорк и Лондон. Класифициран е като алфа+ глобален град и е поставян на четвърто място сред глобалните градове. Световен град или град от световна класа (global city, world city или world-class city) е град, който оказва пряко и осезаемо влияние на световните дела чрез социално-икономически, културни и/или политически средства. Терминът е създаден от социолога и икономист Саския Сассен (S. Sassen) през 1991 година.
