Икономиката на Германия ще се свие за втора поредна година през 2024-а и възстановяването й ще бъде посредствено и евентуално ще се влоши от потенциална търговска война със Съединените щати, заяви на 13 декември председатиелят на Бундесбанк Йоахим Нагел.
Най-голямото стопанство на еврозоната линее от години след като могъщият му промишлен сектор загуби достъп до евтината руска енергия, а апетитът на Китай за германския износ се стопи. Прогнозите за зимните месеци са за стагнация с последващо възстановяване с най-ниската възможна скорост, защото очакваният ръст на частното потребление ще е по-хилав от предишните предвиждания, пазарът на труда може да отслабне още, а бизнес инвестиции да се увеличават бавно.
„Германската икономика не само се бори с постоянни икономически насрещни ветрове, но и със структурни проблеми“, коментира Нагел. И допълва, че „в момента пазарът на труда също реагира видимо на проточилата се във времето слабост на икономическата активност“.
Бундесбанк прогнозира, че БВП на Германия ще се свие с 0.2% през тази година – доста сериозна низходяща корекция от юнската оценка за 0.3% ръст. Перспективата за 2025-а пък е орязана още по-драстично – от 1.1 на едва 0.2% увеличение.
Дори тези числа обаче могат да се окажат прекалено оптимистични, съмняват се германските централни банкери, предвид растящия протекционизъм, геополитическите конфликти и въздействието на структурната промяна въргу германското стопанство.
Симулации на увеличените мита от администрацията на Тръмп показват, че американската икономика ще понесе най-тежък удар върху растежа си от тях, но германската също ще губи 1.3-1.4 процента от БВП до края на 2027-а, допълва Бундесбанк. Германската централна банка очаква ръст на инфлацията със само 0.1-0.2 процента годишно до края на 2027-а заради протекционизма на бъдещия американски президент, но според модела (NiGEM) на Националния институт за икономически и социални изследвания инфлационният натиск през 2025-а ще е 1.5%, а през 2026-а – 0.6 процента.
Заключението на Бундесбанк: „рисковете за икономическия растеж в момента са низходящи, а за инфлацията – възходящи“. А федералните избори в Германия през февруари могат също да променят фискалната перспектива.
Тази натрапчива слабост е една от ключовите причини, поради които Европейската централна банка понижи лихвените си проценти на 12 декември и изрази готовност да направи още редукции заради отстъплението на инфлацията и изместването на вниманието към растежа.
Засега Бундесбанк не е готова да предостави категорична оценка на ценовия растеж и посочва на 13 декември, че инфлацията при храните може да скочи, а в сектора на услугите – да остане завишена, което ще поддържа ценовия ръст в Германия над средния за еврозоната.
