„Новото райониране на България е належащо, защото в северните райони населението е много намаляло“
София ще пострада със сигурност при новото райониране на България и така ще изгуби в бъдеще достъпа до средния размер на еврофинансиране, което столицата ползва в момента. Това предупреди икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов в интервю пред БНР.
„София отдавна надхвърля средноевропейското равнище на икономика, но продължава да ползва, а не е редно да продължи да получава европейско финансиране за сметка на другите райони. Въпросът е дали да получава пари за инфраструктурни проекти от държавния бюджет“, обясни Николов и коментира защо е необходимо ново райониране на страната.
Той припомни, че още през 2017 и 2018 г. е започнало обсъждането за ново райониране на България. А то се е налагало по обективни причини, защото единият от 6-те сегашни района – Северозападна България, не отговаря на европейския критерий за население между 800 000 и 3,5 млн. души. Населението му вече е паднало под долната граница. Същата е съдбата и на Северния Централен район.
За спешната промяна при районирането на България призовават от Икономическия и социален съвет, защото има сериозен дисбаланс в икономическото развитие на Югозападния район спрямо икономическото състояние на София.
„Липсата на консенсус е около това как да направим новото райониране, защото ще е заради северните райони по демографското развитие. Другият проблем е, че пакетираме Югозапада, около София и няколко области с много различно ниво на икономическо развитие. Перник, Кюстендил, Благоевград, София област дори са изключително отдалечени от нивото на икономическо развитие на столицата, която е отделна област. Това означава, че много силно се ограничава достъпът на тези слабо развити области до европейско финансиране. Те са принудени заради пакетирането със София да получават много по-малко съфинансиране на проектите за сближаване“, обясни Адриан Николов.
И според него, ако тези области бъдат изведени от тази ситуация, в която са заедно със столицата, ще имат по-улеснен и по-добър достъп до европейско финансиране, което ще позволи тяхното по-бързо сближаване,изграждане на инфраструктура и по-добри социални услуги.
Според него най-яркият пример, който показва резултата от групирането в пакета със София, е Кюстендил.
„Предложихме варианти и нито един не позволява да се включи София с друг район, за да се запази еврофинансирането. В момента София генерира над 40% от БВП. София расте много по-бързо от останалата част на страната и няма как да се запази едно такова еврофинансиране, каквото имаше“, обясни икономистът от ИПИ.
