„Главният прокурор е малко или много в ролята на пощенска кутия, т.е. аз изпълнявам това, което поискат колегите от съответните прокуратури. Имам известен срок, в който да погледна, да преценя обосноваността, което ще направя скоро. Но имайте предвид, че ако не поискам имунитет, когато от мен е поискано подобно нещо и са налице основанията, което ще преценя, както аз, така и колеги, това означава, че се изпада в едно положение на лично укривателство“.
Това обяснение предложи след завръщането си от САЩ временният главен прокурор Борислав Сарафов във връзка с атаката срещу лицата на “Продължаваме промяната”. По думите му политическата ситуация поначало не предполагала удобен момент за искане на депутатски имунитети, затова предпочитал да го прави при наличие на доказателства, вместо делото да стои на трупчета и да се ползва за политически шантаж. Пък и искането на имунитет не било предварителна присъда, а възможност да се проведе разследване.
Сарафов отрече твърдението на президента Румен Радев за избирателно правосъдие и намеса на прокуратурата в политическия процес. Това според него не било вярно, но незнайно защо прокуратурата станала “основна политическа дъвка”, а личността на главния прокурор се преекспонирала и не се знаело дали ще я заеме след продължаващия близо половин година “временен” престой на поста, за заемането на който със 7-годишен мандат е единствен кандидат.
„Прокуратурата е крайъгълният камък, около който се върти политиката в държавата. Независимо кой е главният прокурор, дали той е добър, или лош, политиката сякаш се върти около прокуратурата. Не прокуратурата е препъникамъкът за развитието на обществото, за бизнеса, за икономиката, за селското стопанство, за образованието, здравеопазването. Първо, аз съм заел тази длъжност и не се знае дали изобщо ще я заема. Второ, главният прокурор не решава всички дела и не ги познава. Той има много административни функции“, отбеляза Сарафов.
