Инвеститорите са налели рекордните 600 млрд. щ. долара в глобалните фондове за облигации през тази година, възползвайки се от най-високите лихви от десетилетия насам преди настъпването на несигурната 2025-а. Намаляващата инфлация позволи най-накрая на централните банки да започнат да понижават лихвените проценти, мотивирайки инвеститорите да си гарантират сравнително високата налична доходност и да присъдят на 2024-а титлата “година на облигациите” след останалите 250 млрд. долара във фондовете, инвестиращи в инструменти с фиксиран доход, през 2022-а.
“Цялата интрига е в приходите”, посочва Василики Пачатуриди – шеф на звеното, определящо стратегията в областта на книжата с фиксиран доход в “Блек рок”. Той допълва, че “подобни равнища на доходността не е имало от почти 20 години”.
Тази възвръщаемост обаче ще започне да намалява след като централните банки започнаха да свалят краткосрочните кредитни разходи. И въпреки че доходността на глобалния облигационен индекс ICE BofA се колебае около 2% през тази година, тя надвиши 4.5% през 2023-а – най-високата стойност от 2008-а насам.
Към средата на декември 617 млрд. щ. долара са се влели във фондовете за облигации на развитите и развиващите се пазари, по информация на доставчика на финансови данни EPFR. Тази сума надхвърля наличните 500 млрд. долара през 2021-а и очертава 2024-а като рекордна година за облигациите.
Акцийте пък са привлекли средства в размер на 670 млрд. долара, изстрелвайки борсовите индекси в Съединените щати и Европа до нови върхови равнища. Най-високи резултати са постигнали еквивалентните на кеш фондове на паричния пазар благодарение на високата си доходност и нищожния риск с приток от над 1 трлн. щ. долара.
Корпоративните облигации, които предлагат по-солидна възвръщаемост от сходните по срочност правителствени дългови книжа, са били особено популярни и печеливши след като компаниите са успели да се справят с увеличението на лихвените проценти от централните банки като са замразили финансирането за дълъг период от време. И по този начин въздействието на по-високите кредитни разходи върху корпорациите е било далеч по-слабо от очакванията, докато много фирми са спечелили повече от кешовите си наличности.
Инвеститорите са отдали предпочитания на пасивните (следващите движението на индексите) търгувани на борсата фондове (ETFs), които също се стягат за рекордна година с капиталов прилив от 350 млрд. долара към края на ноември, по данни на инвестиционната платформа Morningstar Direct.
“ETFs дават на инвеститорите достъп до голям брой активи, които преди това са били трудно достъпни за търговия, включително и облигации”, обяснява Мартин Йомке – професор по финанси в Лондонското училище по икономика. Той допълва, че “корпоративните дългови книжа са с пословично ниска ликвидност и търгуваните на борсата фондове предлагат лесен достъп до този пазар в далеч по-ликвидна форма”.
Лаврите обират двата най-едри играча на полето на пасивните фондове – “Блек рок” и “Вангард”. Само бизнесът на “Блек рок” за инструменти с фиксиран доход е привлякъл 111 млрд. долара от капиталовите потоци между началото на януари и края на октомври, по информация на Morningstar Direct. Фондовете за облигации на “Вангард” са получили 120 млрд. долара през същия период, като огромна част от тях са отишли в дружествата, следящи индексите, които включват и ETFs.
ПИМКО, който е известен с активния си мениджмънт (при който мениджърите се опитват да победят пазара с различни инвестиционни стратегии и покупко-продажби на ценни книжа от портфейлите си), също има силна година. Той е привлякъл около 46 млрд. долара във фондовете си за облигации, според Morningstar Direct, след отлива на грубо 80 млрд. долара през 2022-а.
Множество фактори могат да забавят вливането на пари в дълговите книжа през 2025-а. Един от тях е дневният ред на бъдещия президент на Съединените щати Доналд Тръмп за орязване на данъците и дерегулиране, която стимулира притока на средства във фирмените акции и качва цените им, ограничавайки привлекателността на книжата с фиксиран доход.
По данни на EPFR и “Торонто Доминиън сикюритис”, 117 млрд. щ. долара са постъпили в щатските фондове за акции през четирите седмици след победата на Тръмп на 5 ноември – повече от четири пъти над изпратените 27 млрд. долара в глобалните фондове за облигации.
Инвеститорите са скептични, че корпоративните дългови книжа могат да продължат да увеличават кой знае колко резултатите си след силната 2024 година. Просто защото изглежда прекалено трудно спредовете да се разширят особено и доходността на облигациите да спадне съществено под сегашните си равнища.
