Какво им е на старите ни влакове с олюпени мазни седалки, с разпадащ се шперплат в коридорите, с неприятната миризма на канализация, с допотопните тоалетни, в които се влиза само при особено спешен или извънреден случай? Какво лошо има в ниската, но много безопасна скорост на нашия жп транспорт? Тъкмо докато пристигнеш в Своге, което е на 32 км от София, може да изядеш една печена кокошка с половин хляб, че и да си подремнеш. Влаковете ни, че закъсняват – закъсняват, но нали все пак по някое време тръгват и също по някое време пристигат. На път времето не се изчислява.
От години ни обещават, че “съвсем скоро” от София до Бургас ще се стига за три часа с влак. Но ние знаем, че по-скоро Илон Мъск ще колонизира Марс, отколкото да пътуваме за три часа до Бургас. Пък и видяхме, че редица туристически дестинации по света са пропищели от свръхтуризма. Например Барселона, където жителите се молят да секнат тълпите от нахални посетители, които им заемат квартирите и им вдигат цените в ресторантите. Със сигурност
родолюбивите началници на БДЖ няма да допуснат това са се случи с Бургас
или с някой друг български курортен център.
След тръбенето, че ще имаме 35 нови мотрисни влака, които да заменят стария състав, във вторник (17 декември) бе съобщено, че покупката им – на стойност 1.1 милиарда лева по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) – е пропаднала окончателно. Става въпрос за доставка на 35 броя едноетажни нулевоемисионни електрически мотрисни влака, с капацитет от минимум 200 седящи места и вдигащи 160 километра в час.
Причината е решението на Върховния административен съд (ВАС), който се произнесе в полза на жалбата на класирания на трето място участник в обществената поръчка – консорциум “Булему”. Сега най-реалистичният сценарий е
транспортното министерство да прекрати процедурата,
защото така лелеяните влакове не могат да бъдат произведени. Поради липса на време, естествено, защого средствата по ПВУ трябва да бъдат усвоени най-късно до края на август 2026 година.
Тази стъпка беше очаквана, след като през септември с определение ВАС спря предварителното изпълнение на поръчката. А в края на август тричленен състав на Върховния административен съд остави без уважение искането на министъра на транспорта за допускане на предварително изпълнение на решение за определяне на изпълнител.
Комисията за защита на конкуренцията уважи доводите на транспортното министерство, че
забавянето ще е фатално за изпълнението на сроковете по ПВУ,
но според ВАС доказателствата за допускане на предварително изпълнение не са достатъчно.
На първо място в класацията на транспортното министерство беше полското подразделение на швейцарската компания “Щадлер”, на второ – полската компания “ПЕСА”, а на трето бе класиран консорциумът “Булему”, в който влизат две подразделения на френската “Алстом” – румънското и италианското, плюс българската “РВП Инвест”, свързвана с Васил Божков.
Именно този консорциум оспори обществената поръчка, твърдейки че влаковете, които предлагат другите участници в процедурата,
не отговарят на техническите изисквания, заложени в поръчката,
и не могат да бъдат произведени за 28 месеца.
Така стигаме до ситуацията, че всички действия по придобиването на нови пътнически влакове, от които БДЖ се нуждае спешно, трябва да започнат отначало.
Другият голям проблем е, че България рискува да загуби парите по Плана за възстановяване, които са предвидени за обновяването на железниците.
И не на последно място – за да пуснем в експлоатация влакове, вдигащи най-малко 160 километра в час, са ни нужни чисто нови жп трасета. Не ремонт тук-там, а съвършено нови маршрути със съвършено нови линии, изградени според съвременните стандарти. Така че кого ли точно лъжем с амбициите си за купуване на нови тренове?
Добре, че не сме свикнали с модерни влакове, че да ни е яд. Пък и сегашните все още си вървят, нали?
