Някои страни по света вече изпратиха туристи в космоса, докато на нас от години ни повтарят, че ще дойде ден, когато ще стигаме от София до Бургас с влак за три часа. Сега казват, че това ще се случи към 2027 година. За съжаление обаче, пациентите на БДЖ от Своге, което е 32 км от столицата, все по-често не могат да се приберат по домовете си за три часа, защото разчитат на влака.
Във вторник (13 август) имаше поредна бъркотия на Централна гара и пътници се оплакаха пред медиите, че влаковете им имат 70 или 120 минути закъснение. От БДЖ обясниха, че е имало проблем със захранването в контактната мрежа между София и Подуяне пътническа от 17:20 до 20:02 часа. Това е объркало движението на много влакове и затова е имало огромни закъснения.
Ако това беше изолиран случай, да махне човек с ръка и да се успокои, че такива работи се случват навсякъде. Дори и в
държавите, чиито железници са еталон за точност – Великобритания и Япония.
Голямата трагедия е, че у нас това се случва твърде често, понякога и по два-три пъти на ден. Точно затова никой на никого не търси отговорност, защото… от 25-30 години не само е все така, но става и все по-зле. Независимо от това какви на цвят за партийните книжки на управляващите.
Но най-странното е, че основният потърпевш – Негово величество Българският народ – продължава да мърмори под мустак, да псува с половин уста, да пише гневни статуси из социалните мрежи и… дотам.
Във вторник се разигра същия водевил. Отвисяха си хората по пероните, не строшиха ни глава, ни стъкло, а после дружно изплакаха във “Фейсбук”, че заради проблема на БДЖ
са изпуснали де що има полети и транспортни връзки с други градове.
Предишният случай, когато на БДЖ-пациентите пак им прекипя, беше на 28 май, когато влакове закъсняваха с повече от час и половина, а пътници останаха блокирани на междинни гари повече от три часа. Тогава ръководството на железниците бе любезно да отбие горещия картоф със светкавичното съобщение, че инцидентът възникнал, защото… токът бил спрял.
По-късно бе публикувана съвършено друго оправдание – със софтуерен проблем с компютърната централизация за управлението на стрелките на Централната гара в София. А за това бил виновен ремонта, започнал в началото на месец май.
Веднага щом започнаха ремонтите, пътници съобщиха за
скандални закъснения на влакове по цялата железопътна мрежа в страната.
За капак някои пътниците се налагаше да чакат в гари без отопление и в статус на строеж (Подуяне) всеки ден и да мръзнат мокри на дъжда, защото няма навеси по пероните.
Най-интересното в случая е, че за “БДЖ – Пътнически превози” и едноличния му принципал – Министерството на транспорта и съобщенията, няма абсолютно никакво значение кой пътник какъв е – (не)заминаващ или (не)пристигащ.
На 10 май министърът на транспорта Георги Гвоздейков проведе среща с ръководството на жп транспорта, за да обсъдят проблема. Той нареди да бъде направен план за реорганизация на движението на влаковете, пътуващи през гарите София и София-Север. Министърът нареди също жп гарите да бъдат обезпечени с с екипи, които да дават навременна информация и да подпомагат организацията на придвижване на пътниците. От въпросната среща произтече толкова голямо нищо, че
закъсненията от 120-180 минути отдавна вече не изненадват никого.
Очаква се строително-монтажните работи по коловозите на Централна гара да продължат 15 месеца. Това е твърде дълъг срок и се предполага, че вече трябваше да бъде създадена по-специална организация, за да не се губи по толкова брутален начин времето на хората и да не се провалят плановете им.
Наскоро БДЖ обяви, че
ще пусне в движение още няколко от новодоставените германски вагони.
От понеделник (12 август) те влязоха в съставите на бързия влак „Чайка“, който пътува по направлението София – Бургас – София по Подбалканската линия. Това добре, но и 100 нови вагона да бъдат пуснати, ако няма устойчива организация на движението, нищо положително няма да произтече за редовия пациент на БДЖ. Защото вагоните може и да са последен писък на модата (а те са по-скоро първи “такъв”) и високите технологии, но когато ги теглят древни и изпотрошени локомотиви по още по-вехти и раздрънкани релси, нали се сещате каква е ползата от тях?
С други думи, да забравим на секундата какво ни приказва все още служебният министър на транспорта и какво ни обещава подопечното му ръководство на “БДЖ – Пътнически превози”. И да вярваме на фактите, според които вместо за три часа, пътуването до Бургас стана 10-11 часа.
Колкото до заветните 3 часа, толкова време – и то в най-добрия случай – се пътува до Пазарджик, който е на едни нищо и никакви си 99.69 километра от София.
