Федералният съвет понижи основната си лихва с 25 базови пункта за трети пореден път, но намали броя на очакваните лихвени редукции през 2025-а. Паричният комитет на щатската централна банка реши на 18 декември с 11 гласа „за“ и един „против“ да ореже лихвата по федералните фондове до диапазона 4.25-4.50 процента. Единственият „дисидент“ беше Бет Хамак – директор на банковия клон в Кливланд, която предпочете да няма променя на лихвеното равнище.
„С днешното си действие редуцирахме лихвата с цял процентен пункт от върховата й стойност и позицията за паричната политика в момента е значително по-малко рестриктивна“, каза шефът на Федералния резерв Джеръм Пауъл на репортерите, присъствали на пресконференцията му след края на съвещанието на банкерите на 17 и 18 декември. Той допълни, че оттук нататък екипът му може да е по-внимателен „защото обмисля по-нататъшни корекции на паричната стратегия“. Пауъл каза още, че лихвените проценти все още ограничават „значително“ икономическата активност и Федералният резерв е „напът да продължи да понижава“, но не и преди паричните стратези да видят по-нататъшен напредък с инфлацията преди да правят още орязвания.
Новите тримесечни прогнози показват, че няколко официални представители на банката залагат по-малко лихвени редукции през идната година отколкото са предвидили само преди няколко месеца, защото не очакват инфлацията да продължи да слиза надолу със същото темпо и през 2025-а. Те вече смятат, че базовата лихва ще падне до диапазона 3.75-4.00 процента до края на 2025-а, което предполага две понижения от по 25 базови пункта. Само петима парични стратези са изразили предпочитания за повече редукции през идната година.
Щатските борсови индекси реализираха сериозни загуби след лихвеното ешение и заявките на Федералния резерв. S&P 500 падна с 2.96% и приключи търговската си сесия на 18 декември с котировка 5872.16 пункта. Най-сериозен е сривът на NASDAQ Composite – с 3.56% – до 19,392.70 пункта. DJIA поевтиня с 2.58% – до 42,326.87 точки, което е третата поредна борсова сесия на спад – най-продължителният губещ период от октомври 1974-а насам. Все пак, въпреки последните понижения, DJIA е поскъпнал с почти 15% от началото на годината, S&P 500 – с около 26%, а NASDAQ – с грубо 33%, до голяма степен благодарение на технологичните компании и ентусиазма към изкуствения интелект, успоредно с очакванията за по-ниски лихви и надеждата за намаляване регулациите след като Доналд Тръмп влезе в Белия дом.
Доходността на американските държавни ценни книжа се повиши, както и доларовият индекс. Особено впечатляващ беше сривът на еврото, което загуби почти 1.50 цента и приключи търговията си на 18 декември с котировка 1.0350 щ. долара.
Паричните стратези на Федералния резерв са намалили базовата си кредитна лихва с 1% от средата на септември, насърчени от падащата инфлация и обезпокоени от отслабващия пазар на труда. Оттогава насам обаче пейзажът се промени. Трудовият пазар се оказа доста устойчив, като новите назначения на трудов договор са били средно по 173 хил. броя през последните три месеца. Безработицата е нараснала до 4.2% през ноември, но все пак е по-ниска от исторически установените стандарти. Паул коментира в началото на декември, че низходящите рискове за пазара на труда са намалели.
Американските централни банкери вече предвиждат безработица от 4.3% през 2025-а, според обновената им прогноза. Те са увеличили слабо и оценката си за икономическия растеж през идната година – до 2.1 процента. Междувременно, последните данни за цените увеличиха опасенията, че инфлацията може да остане над целевите 2% годишно на Федералния резерв, което ги мотивира да забавят темпа на лихвените редукции. Усреднената инфлационна прогноза за края на 2025-а е 2.5% срещу 2.1% на съвещанието през септември.
Продължават и дискусиите каква е неутралната лихва, като някои експерти предполагат, че тя се е качила над 2%, което се постига с по-малко лихвени редукции. Елемент на несигурност внасят и политиките на Тръмп за търговията, имиграцията и данъците, които, в зависимост от начина на структурирането им могат да окажат възходящ натиск върху инфлацията.
Федералният резерв обяви също, че ще понижи лихвата, която плаща на кредиторите, използващи краткосрочните (overnight) реверсивни споразумения за обратно изкупуване (RRP) с 30 базови пункта. Което ефективно понижава с 5 базови пункта лихвата RRP в сравнение с целевия лихвен диапазон на федералните фондове.
