Преди 50 години, на 18 декември 1974 година, на остров Моротай на индонезийските войници се предал Теруо Накамура – войник от Втората световна война, който не знаел, че тя преди почти 30 години била завършила. Историята често пази имената на първите хора, но рядко – на последните. Продължаваме да ви разказваме за хората, чиите имена историята е запазила. В първа част ви представихме Чарлз Джокин, Хенри Гюнтер, Валентин Дуганов и Матилда Маккрир.
Последният човек, напуснал бункера на Хитлер – Йоханес Хентшел
През 1934 година електромеханикът Йоханес Хентшел (на снимката е актьор, въплъщаващ се в неговия образ) бил нает на работа в жилището на Адолф Хитлер в райхсканцеларията, където той трябвало да отговаря за работата на електрическите уреди и комуникациите. През януари 1945 година съюзните войски уверено настъпвали към Берлин, бомбардировките от въздуха ставали все по-разрушителни , затова на 16 януари Адолф Хитлер заедно с близкото си обкръжение се преместил в бункер под райхсканцеларията. Заедно с него там отишъл и Хентшел.
На 30 април, изгубили надежда за промяна на ситуацията на фронтовете, Адолф Хитлер и Ева Браун се самоубили. На 1 май, след като предварително убили петте си деца, сложили край на живота си Йозеф и Магда Гьобелс, а след тях и началник-щабът на върховното командване на сухопътните войски на Вермахта Ханс Кребс и генерал Вилхелм Бургдорф. Другите обитатели на бункера – военни, лекари и персонал – на групи започнали да напускат бункера, надявайки се да се скрият от навлезлите в града съветски войски.
Последни останали в бункера Йоханес Хентшел и телефонистът и бивш телохранител на фюрера Рохус Миш.
Рано сутринта на 2 май Миш също решил да напусне бункера и предложил на Хентшел да тръгне с него, но той отказал. Над бункера в мазето бил устроена полева болница, която била снабдявана с вода и ток, благодарение на комуникациионната система на бункера. Хентшел решил да остане, за да поддържа работата на инфраструктурата. Той прекарал сам няколко часа: в 9 сутринта червеноармейци превзели бункера, Хентшел бил арестуван. Той прекарал в съветски лагер за военнопленници 4 години, след това бил освободен.
Последният войник от Втората световна война – Теруо Накамура
Теруо Накамура се родил в семейство на ами – един от коренните народи в Тайван. От 1895 година островът бил колониално владение на Японската империя, затова, когато започнала Втората световна война, японското правителство започнало активно да вербува жителите му в армията.
През 1943 година 24-годишният Накамура се присъединил към доброволческия отряд „Такасаго” и бил изпратен на остов Моротай в Индонезия. Японските войски превзели Моротай през 1942 година и с всички сили се стараели да го удържат, за да не допуснат укрепването на позициите на американската армия в региона, но претърпели неуспех. През септември 1944 година армията на САЩ превзела острова, радиовръзката с Япония била прекъсната, военните били пленени – спасили се само онези, които успели да избягат в джунглата.
Сред тях бил и Накамура с малък отряд. Отрядът живял в джунглата да 1956 година, после Накамура напуснал другарите си и отишъл навътре в гората, построил си колиба и започнал да обработва земята, като предполагал, че войната не е свършила и ако излезе в обитаемата част на острова, го заплашва среща с противника и гибел.
След 18 години пилоти забелязали колибата му. Била организирана спасителна мисия, но Накамура отказал да излезе при хората, като ги заплашил с винтовката. Най-после успели да го накарат да се покаже – с помощта на химна и знамето на Япония. Той се предал на индонезийските войници и дълго време отказвал да повярва не само че войната е завършила преди 29 години, но и че Индонезия е получила независимост, а Япония е изгубила предишното си колониално могъщество.
Накамура бил върнат в родния Тайван, който бил преминал под контрола на Китай. Там последният войник от Втората световна война починал на 15 юни 1979 година.
Последният човек, преболедувал от едра шарка
През октомври 1977 година в сомалийски номадски лагер се появила едра шарка – разболели се 2 деца. На 12 октомври властите изпратили кола да превози заболелите в изолационен лагер. Една от заразените – Хабиба Нур Али – след два дни умряла, ставайки последната жертва на естествено заразяване с едра шарка. Шофьор на колата, превозила болните деца, бил 26-годишният Али Маоу Маалин.
На 22 октомври го втресло и той се обърнал за помощ към болницата, където му дали лекарства срещу малария и го пуснали да се ходи. След четири дни се обринал, пак отишъл в болницата, поставили му диагноза варицела и пак го изписали.
Работата не била в небрежността на лекарите – те не разглеждали вариант с едра шарка, защото като болничен служител Маалин трябвало да е ваксиниран, но както се разбрало по-късно, той бил отказал да се ваксинира. През следващите няколко дни симптомите на Маалин се задълбочавали, той разбрал, че е болен от едра шарка, но не се решил да отиде на лекар, за да не го поставят под карантина.
За симптомите му на лекарите съобщила позната медицинска сестра, Маалин бил приет в болница, а след месец го изписали – естественият му имунитет успял напълно да победи вируса. След като оздравял, Маалин продължил да работи като медицински служител, а освен това станал доброволец и помагал при ваксинирането на жителите на Сомалия срещу полиомиелит и морбили.
Маалин се смята не само за последния човек в света, разболял се от едра шарка в естествени условия, но и за последния, оцелял след заразяването.
И все пак не за последния заболял в света: през 1978 година медицинският фотограф в катедрата по анатомия в медицинския факултет на Бирмингамския университет Джанет Паркър се заразила с вируса в лабораторни условия и умряла от усложнения. Две години по-късно СЗО официално обяви за пълното ликвидиране на вируса на естествената едра шарка благодарение на всеобщото ваксиниране и препоръчала да бъде прекратена масовата имунизация срещу нея.
