Мандатът на президента Клаус Йоханис изтича в събота в Румъния, която преживява остра политическа криза. Въпреки призивите на опозицията, той категорично отказа да напусне поста си, обяснявайки позицията си със законите на страната: президентът изпълнява задължения до встъпването в длъжност на избрания лидер.
Клаус Йоханис обаче все още няма наследник поради анулирането на резултатите от първия тур на изборите, чийто лидер беше смятаният на Запад за проруски кандидат Калин Джорджеску. Правителството трябва да определи дата за нов вот, но съставянето му се бави много.
Президентските избори в Румъния тази година бяха съпътствани от редица неочаквани събития, а краят на драмата, разиграваща се в страната, все още не се вижда.
Първата изненада беше, че на 24 ноември независимият кандидат Калин Джорджеску, когото местните медии нарекоха проруски политик, стана победител на първия тур.
Втората изненада дойде на 6 декември от Конституционния съд. Той анулира резултатите от първия тур и съответно отмени провеждането на втория. Съдиите предприеха тази стъпка, след като анализираха докладите на разузнаването за нарушения по време на предизборната кампания (по-специално се твърди, че Румъния е станала мишена за „хибридни действия“ от страна на Руската федерация).
Сред многото въпроси след решението на Конституционния съд възникна и този: какво да се прави с правомощията на настоящия държавен глава, който определя външната политика и политиката на сигурност, предвид
края на мандата му на 21 декември.
Клаус Йоханис, който е начело на Румъния от 2014 г., отказа да напусне поста си, като се позова на член 83, параграф 2 от конституцията на страната: президентът служи, докато новият държавен глава не положи клетва. „Как мога да напусна, ако конституцията ми казва, че трябва да остана?“, каза Йоханис на брифинг на 18 декември. Това, подчерта той, е позицията на Конституционния съд.
Той може да напусне само с оставка, но президентът изключи тази опция „без изключителна, изключително силна мотивация“. Не всички бяха съгласни с тази позиция. Лидерът на проевропейската партия Съюз за спасение на Румъния (USR), Елена Ласкони (която стигна до втория тур на изборите, който в крайна сметка беше отменен), каза, че ако Клаус Йоханис „има дори капка чест, ” той ще подаде оставка и временно ще прехвърли правомощията на председателя на Сената. Тази възможност е предвидена в същата Конституция в случай, че „президентът бъде отстранен от длъжност или временно не може да упражнява правомощията си“.
Лидерът на крайнодесния Алианс за съюза на румънците (AUR) Джордж Симион, от своя страна, предложи на новия парламент, чието първо учредително заседание се проведе в петък, да инициира отстраняването на Клаус Йоханис от поста.
Напрежението расте не само сред политиците.
През последните няколко дни в социалните мрежи, най-вече в TikTok, се разпространяват призиви за излизане на протести на 21 и 22 декември с искане за оставката на „узурпатора на властта“ Йоханис. В същото време медиите обърнаха внимание на факта, че призивите за мирни демонстрации бяха изгубени в поредица от стотици видеоклипове, в които се говори за необходимостта от „унищожаване, разбиване и запалване“ на офисите на основните партии.
В тази връзка румънското министерство на вътрешните работи съобщи за образуването на около 40 наказателни дела за „подстрекаване към насилие“. „Проблемът тук не е подкрепата на този или онзи кандидат, проблемът е ценностите, които той насърчава, поведението и атаката срещу начина на живот, за който румънците са работили в продължение на десетилетия“, каза министърът на вътрешните работи Катлин Предою, отговаряйки на въпрос за възможна връзка на кампания в TikTok с Калин Джорджеску.
Така или иначе, тъй като преразглеждането на решението на Конституционния съд е невъзможно, задачата в близко бъдеще е да се определи нова дата за изборите. Това е прерогатив на правителството, което все още не е съставено.
След парламентарните избори на 1 декември четири проевропейски политически сили – Социалдемократическата партия (PSD), Национално-либералната партия (PNL), Съюзът за спасение на Румъния и партията на унгарското малцинство Демократичният съюз на унгарците в Румъния (UDMR), започват коалиционни преговори, за да предотвратят с помощта на мнозинство в парламента (303 от 466 места) десните да дойдат на власт и да излъчат свой кандидат за министър-председател.
На 19 декември обаче лидерът на СДП и румънски премиер Марсел Чолаку обяви, че социалдемократите се оттеглят от преговорите.
„Нищо устойчиво не може да се изгради с партньори, които не могат да преодолеят собствената си гордост и се държат като на предизборна кампания. Невъзможно е да се договорим за нещо с партньори, чиито изказвания в частни разговори и в публичното поле си противоречат”, обясни той.
Скоро Клаус Йоханис призова членовете на коалицията да игнорират „дребните кавги“. И тогава депутатът от PNL Александру Мурару каза: той се свърза със социалдемократите и заключи, че коалиционните преговори могат да бъдат подновени. Едва сега, според изявлението му, участието на „Съюза за спасение на Румъния” в тях е под въпрос.
Така румънците може да не научат скоро датата, на която ще си избират нов президент.
(по материали от чуждестранния печат)
