„В кредитния процес има две страни – кредитор и длъжник. Предполага се, че и двамата са добросъвестни, за да е честна сделката. Но и в поредното трето издание на проектозакона за личния фалит добросъвестният длъжник го има, но добросъвестният кредитор – не. А примерите на нечестни кредитори са предимно в сферата на бързите кредити. Тази година в нашата практика имаме нов рекорд – гражданин с 56 бързи кредита. Всеки вземан, за да погаси предишни. Кой е този „добросъвестен кредитор”, който при 55 лоши заема му отпусна 56-ти?”
Това коментира за „БАНКЕРЪ” кредитният консултант Тихомир Тошев. Той обясни, че в закона няма равнопоставеност между длъжника и кредитора. В повечето европейски държави изискванията за добросъвестност на кредитора са нормативен факт. Те са уредени в различни нормативи, понякога и в еквивалентите на дълго умувания у нас Закон за несъстоятелността на физическите лица (по-известен като Закон за личния фалит), проектът за който беше одобрен от Министерския съвет преди дни.
Тошев казва, че въпросът за добросъвестността на кредитора (разбирай като прозрачност и изчерпателност на условията по него, за да може кредитоискателят да вземе информирано решение), за банките е
уреден в Закона за ипотечния заем и Закона за потребителския кредит.
Може би и затова лошите кредити при банките устойчиво се задържат на около 3%, а тези, отпускани от фирмите за бързи кредити, клонят към 20 на сто.
Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители“ е още по-категоричен:
„Една трета от бързите заеми се превръщат в лоши, това държи цената висока. Проблемът е, че у нас се развиха много лоши нелоялни практики, защото преди повече от 10 години законодателят въведе таван на годишния процент на разходите (по кредитите), който е 5 пъти законната лихва, което означава, че към днешна дата е около 67-68 процентя. Но масово се вижда, че кредити се отпускат на лихви от над 100-200 и понякога и 300% на година. Това става с най-различни скрити такси, които се начисляват в последствие“.
За банките има Централен кредитен регистър, поддържан от БНБ. В него
всеки кредитен инспектор може да надникне и да види кой „свети в червено”,
за да му откаже заем. За бързите кредитори такава добросъвестност е лукс.
Ето какво изповяда една фирма за бързи кредити на страницата си в интернет: „При нас имате възможност да вземете кредит с лошо ЦКР, така че не се отказвайте да опитате. Критериите, по които даваме кредит с лошо ЦКР, са резултат от внимателно проучване на кредитната ви история от страна на нашите служители. За всеки клиент, който има нужда от кредит с лошо ЦКР, ние разглеждаме възможности за персонални решения. Целта ни е да ви помогнем да получите кредит с лошо ЦКР за сумата, от които имате нужда, за да живеете по-спокойно и да посрещнете нуждите си в трудни за вас моменти.
Не се колебайте, а подайте своята заявка за кредит с лошо ЦКР, като попълните формуляра в сайта ни. Винаги има възможност да получите искания кредит с лошо ЦКР, за да продължите да живеете достойно”.
Значи
на банките им е забранено да се кредитира лош длъжник,
„член” на Централния кредитен регистър, а на бързите кредитори не е. Или просто липсата на закон им отваря вратичката за своеволия?
Според последните промени, въведени от БНБ от 1 октомври тази година, банките трябва да изискват минимум 15% самоучастие при покупката на имот. Месечната вноска по заема може да е максимум 50% от дохода на кредитополучателя. Максималният срок на ипотеката пък е 30 години.
Това, макар и меки, са задължителни изисквания.
Ето и друг пример. В чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит е въведено изискването договорът за такъв кредит да се сключва в писмена форма, като всички елементи на договора следва да бъдат с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 пункта.
Тук стои въпросът винаги ли
неспазването на изискванията на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК
води до недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 от същия закон?
На този въпрос отговарят от lex.bg. Юристите утвърждават, че разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда сериозни последици при нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1, а именно недействителност на целия договор.
Юристите отговарят и на въпроса дали свързаните с договора за потребителски кредит застрахователни контракти и Общите условия към тях трябва да отговарят на същите изисквания като към договора за кредит. Отговорът е утвърдителен защото те са от съществено значение за правата и задълженията на страните по главния договор.
В съдебната практика се среща и обратното становище, че доколкото договорът за застраховка е уреден в специален закон – Кодексът за застраховането, а в него няма подобно техническо изискване, то същото не следва да се прилага за свързаните застрахователни договори и общите условия към тях. Но това е лесно оборимо, тъй като в общия разход по кредита за потребителя (или т. нар. ГПР – Годишен процент на разходите)
задължително трябва да бъдат включени всички разходи,
в т.ч. и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договор за застраховка е задължително условие за получаване на кредита.
Несъмнено посочването на размера на ГПР е съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит, поради което и нарушаването на изискванията за неговото посочване е основание за обявяване на целия договор за недействителен.
Ето защо при посочване на ГПР
не е достатъчно да бъде определен само неговият размер,
който да е рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК – до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР – математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване.
Юристите споделят, че всяка клауза на договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК,
е нищожна. А неспазването на това изискване е основание за обявяване на целия договор за недействителен.
Фирмите за бързи кредити обаче не спират да залагат незаконни клаузи в договорите с клиентите си. Комисията за защита на потребителите неотдавна оповести, че няма фирма за бързи кредити у нас, която да не е нарушила правата на клиентите си чрез внасянето в договорите за кредит на т. нар. неравноправни клаузи.
С такива клаузи тези фирми залагат различни капани. Карат клиента да заплати уж за допълнителен пакет от услуги, които никога няма да му бъдат предоставени.
Най-масова е неустойката за неосигуряване на поръчители или на банкова гаранция. Например изисква се за три дни
намирането на поръчител, чиято заплата да е до 7 пъти над минималната.
Фактът, че срокът започва да тече след отпускането на заема означава, че фирмата изобщо не очаква да бъде намерен поръчител, а по-скоро да се плати неустойка.
Така се появява и примамливата такса „Гарант“, срещу която фирмата намира поръчител на клиента.
Други такси-уловки са свързани с извънсъдебното събиране на просрочен кредит. Те се начисляват за обажданията, съобщенията и писмата, които се изпращат при просрочване.
Задължават клиента дори и да прекрати договора преди падежа, да плаща лихвите до края му. Има такса, която покрива разходите в случай, че кредиторите си търсят вземанията в дома или на работното място на потребителите. Така те се натоварват с допълнителни лихви, неустойки, обезщетения, които в крайна сметка много сериозно оскъпяват кредитите далеч над разумните нива.
