Централната банка на Турция понижи на 26 декември лихвените проценти за първи път от 22 февруари 2023-а след като измерваната чрез потребителските цени инфлация показа признаци за охлаждане. Централните банкери посочват, че бъдещите лихвени редукции ще зависят от ценовите показатели.
Паричният комитет на институцията, под ръководството на банковия председател Фатих Карахан, реши да ореже основната лихва по едноседмичните репо-контракти от досегашните 50% на 47.5% след като я държеше без промяна осем поредни месеца.
Лихвената редукция е по-дълбока от прогнозираното намаление със 175 базови пункта от икономисти, анкетирани от агенция “Блумбърг”. Паричните стратези обаче стесниха т. нар. лихвен коридор от 600 на 300 точки, което инвеститори определят като агресивен акт. Централните банкери заявиха още, че решението им от 26 декември не означава непременно, че лихвите ще продължат да вървят надолу на бъдещите официални съвещания.
“Комитетът ще взема решенията си благоразумно, съвещание след съвещание, с акцент върху инфлационната перспектива”, посочва в официално изявление централната банка. И подчертава, че предварителните данни показват “низходяща промяна на основната инфлационна тенденция” през последния месец на годината и спад на вътрешното потребление.
Турската лира поскъпна символично към щатския долар след банковото решение и в 15.33 ч българско време на 26 декември се разменяше срещу 35.2 за един щ. долар – дневен ръст от 0.04 процента. Основният турски борсов индекс Borsa Istanbul 100 повиши пазарната си оценка с 1 процент.
Анализаторите бяха на различно мнение по отношение на големината на очакваната лихвена редукция в отсъствието на ясни насоки от централните банкери. “Дойче банк” и “Джей Пи Моргън Чейз” залагаха на по-слабо понижение, докато “Ситигруп” предвиди, че основната лихва ще бъде орязана с 250 базови пункта – до 47.5 процента. Други пък, между които и “Голдмън Сакс груп”, не очакваха никакви лихвени намаления до идната година.
Основните стълбове на паричната политика на Турската централна банка са инфлационните очаквания и месечната тенденция на инфлацията. Сезонно коригираната месечна инфлационна стойност обаче ускори низходящото си движание, докато инфлационните очаквания продължиха да надхвърлят целевите равнища за следващите 12 месеца.
Правителството обяви през тази седмица, че ще повищи минималната заплата с 30% през 2025-а – мярка, отговаряща на пазарните очаквания, която, според инвеститорите, ще е в подкрепа на потреблението.
На 25 декември централните банкери обявиха плановете си да намалят броя на съвещанията за определяне на лихвената политика през следващата година от 12 на осем.
Турция понижи за последен път базовата си лихва на 22 февруари 2023-а в периода на свръх-щедра парична политика, наложена от турския президент Реджеп Ердоган. Мнозинството икономисти обвиняват евтините кредити за засилването на инфлационния натиск.
Икономическият екип на правителството беше променен след преизбирането на Ердоган на изборите през 2023-а и новите министри прекратиха политиката на неестествено ниски лихвени проценти. А назначеният от президента нов управленски състав на централната банка повиши лихвите от едноцифрени равнища до 50 процента.
