Световната банка е една от петте институции, създадени на Бретън-Уудската конференция през 1944 г. (конкретно на 27 декември 1945 г.). Международният валутен фонд, свързана с нея институция, е втората. Делегати от 45 страни присъстват, като най-влиятелно присъствие имат САЩ и Великобритания, които доминират в преговорите.
Целта на конференцията е създаване на организация на международните парични отношения по нов начин след Втората световна война. Обменните курсове на валутите трябвало да бъдат по-гъвкави от използвания дотогава златен стандарт и съотношението им трябвало периодично да се пригажда към стопанската производителност на съответните държави чрез ревалвация или девалвация. По този начин се целяло да се предотврати дефлационното въздействие на дефицитите в платежните баланси, възникнали преди Втората световна война и да се възстанови валутната конвертируемост в името на безпрепятственото движение на стоки. На страните бил даден петгодишен преходен период за премахване на валутния контрол и търговските ограничения.
Световната банка е международна финансова организация, която осигурява подпомагащи заеми на развиващите се страни за капиталови програми. Тя е собственост на повече от 180 държави членки, чиито виждания и интереси са представени в Управителния съвет и базирания във Вашингтон съвет на директорите. Държавите членки са акционерите, които имат властта да взимат решения в Световната банка.
Макар че и двете организации са базирани във Вашингтон, Световната банка обичайно е оглавявана от американец, докато МВФ от европеец. Кристалина Георгиева е била главен изпълнителен директор на Световната банка, а в момента е главен директор на Международния валутен фонд.
Групата на Световната банка включва пет институции:
Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), създадена през 1945 г. вследствие на споразумението, постигнато на Бретън-Уудската конференция от 1944 г., Международната финансова корпорация (МФК, от 1956 г.), Международната асоциация за развитие (МАР, 1960 г.), Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите (АМГИ, 1988 г.) и Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (МЦРИС, 1966 г.).
Групата на Световната банка е един от най-големите източници на финансиране и знания за развиващите се страни в световен мащаб.
България членува във всички организации от Групата на Световната банка,
като: към МБВР, МФК и АМГИ се присъединява в началото на 90-те години, пълноправен член на МЦРИС става през 2001 г., а членството на страната в МАР влиза в сила през м. ноември 2021 година.
Към март 2023 г. записаният дялов капитал на България в МБВР се състои от 7609 акции (на стойност около 917.9 млн. щ. д. или около 0.3% от общо записания капитал). Функциите на управител в организациите от Групата на Световната банка за България се осъществяват от министъра на финансите, а на заместник-управител – от подуправител на БНБ.
Общата стойност на договорените държавни и гарантирани от България заеми от МБВР за страната възлиза на около 3.3 млрд. щ. долара. Заемите са в подкрепа на проекти и програми във: финансовия сектор, инфраструктурата, социалния сектор, здравеопазването, околната среда, телекомуникациите, енергетиката и други. След 2010 г. фокусът на взаимоотношенията на страната с МБВР се измества от традиционното инвестиционно и структурно кредитиране към предоставяне на знания и консултантски услуги.
Дейността на МФК и АМГИ в страната от членството й в тях е с различна интензивност, като е насочена към подпомагане на частни инвестиции основно чрез дялови участия и кредитиране, както и чрез издаване на гаранции в полза на чуждестранни инвеститори. Присъствието на МФК е умерено, а това на АМГИ след присъединяването на България към ЕС е ограничено до вече издадените преди това гаранции.
От 2019 г. в София функционира Център за споделени услуги на Групата на Световната банка,
насочен към предоставяне на вътрешна подкрепа за операциите на Групата по цял свят.