РИОСВ – София, на чиято територия е Копривщица, където беше констатирана масова смърт на птици в новогодишната нощ, е сигнализирала сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа“ към Главна дирекция „Национална полиция“ с предложение за извършване на проверка с оглед данни за престъпление от общ характер. Освен за загиналите над 1000 броя планински чинки по сигнал от 1 януари 2025 г. в Спасителния център за диви животни „Зелени Балкани“, има данни и за други, по-малко на брой загинали пойни птици на други локации, но сигнали за тях не са постъпили в „Зелени Балкани“, затова не може да се даде достоверна информация към момента, съобщиха от Министерството на околната страна и водите.
От ведомството посочват, че планинската чинка (Fringilla montifringilla) е защитен вид, включен в Приложение №3 към Закона за биологичното разнообразие. За животинските видове от приложение №3 са забранени: всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи; преследване и обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция; унищожаване или вземане на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени; разрушаване, увреждане или преместване на гнезда; увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция; вземане на намерени мъртви екземпляри; притежаване, отглеждане, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на взети от природата екземпляри; препариране, притежаване, излагане на публични места, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на препарирани екземпляри. Забраните са валидни за всички жизнени стадии от развитието на животните.
Съгласно официалната информация, предоставена от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), въведените записи от мониторинга за вида планинска чинка са 1534 екземпляра за 2024 г. Данните за вида, поддържани в Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР), са предоставени на ИАОС от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Те се събират предимно по схема за мониторинг „Среднозимно преброяване на водолюбивите птици в България“, която е част от общото международно преброяване, но тъй като видът планинска чинка не е ключов и не се докладва от България към Wetlands International, следва да се има предвид, че посочените числови данни са неизчерпателни и непредставителни.
По реда на Директивата за птиците предстои през 2025 г. България да представи данни за числеността на вида в страната за последните 6 години. Към момента данните за докладването се подготвят от БДЗП, като преди юни 2025 г. не може да се даде с точност обобщената информация. Във всички случаи броят на загиналите планински чинки е много висок.
Планинската чинка (Fringilla montifringilla) не се размножава в България, а само зимува, като често образува смесени ята с вида обикновена чинка (Fringilla coelebs), както и други врабчоподобни птици. Видът гнезди в Северна и Централна Европа в иглолистни гори. В България при зимуването е възможно ятата да се окрупняват и да се струпват край градове, където има подходяща храна за сезона (например семената на вида ясен), съответно да се образуват големи нощувки край някои населени места, какъвто е случаят с Копривщица.
Пойните птици, в т.ч. и планинската чинка, са дневно активни, съответно при значими звукови и светлинни въздействия през нощта могат да се дезориентират, да напуснат нощувката, да се сблъскат с препятствия, да бъдат изплашени във въздуха поради фойерверки или други силни и резки шумове, да страдат от стрес, да им се налага непривично да летят във въздуха през нощта (т.нар. „паник полет“, а не нормален полет), при което се увеличава рязко сърдечният им пулс, получават силни метаболитни и хормонални смущения, а в някои случаи и вътрешни увреждания (кръвоизливи). Високите нива на шум и светлинна заря, комбинацията на ефектите, в т.ч. и преките телесни увреждания, могат да доведат до незабавна гибел. Без такова безпокойство птиците вероятно щяха да останат в нощувките си.
Фойерверките, светлинното и шумовото замърсяване представляват много специфична форма на смущение и причина за смъртност, която може да има значими последствия върху българската орнитофауна, в т.ч. върху защитени и консервационно значими видове. В допълнение на преките последствия, изразяващи се в смъртност, непосредствено след приключване на фойерверките, редица научни изследвания показват и дългосрочни последствия като поведенчески и физиологични ефекти (напр. ендокринологични изменения), енергийни загуби, водещи до влошаване състоянието на отделните екземпляри и популацията в цялост.
Съгласно редица научни изследвания и публикации, ефектите от фойерверки върху птиците са значими, като са документирани редица подобни случаи на масова смъртност непосредствено след приключване на нощта за посрещане на Новата година, в т.ч. и загиващи птици, които падат от небето. Наблюденията са валидни за различни птичи таксони, в т.ч. и пойни птици. При патоанатомичните изследвания, извършени в Спасителния център за диви животни – Зелени Балкани, са отчетени масивни кръвоизливи в коремната кухина и по черепите на птиците, колапс на сърцата, тъканни разкъсвания и фрактури, както и не са установени сачми или инфлуенца (грип) по птиците при прилагане на полеви тестове.
Същевременно кметицата на община Копривщица Мария Тороманова отрича смъртта на птиците да е причинена от фойерверки с аргумента, че намерените трупове били далече от града, където такива не са активирани. Отправен е упрек към еколозите, че не се свързали с общинската администрация, а жители на града публикували снимки в социалните мрежи, заснети преди 31 декември, на които се виждат множество трупове на птици. Тороманова е възложила на подчинените си проверка и се търси независима лаборатория, която да направи изследване на причините за смъртта на пернатите.
