След цели 18 години чакане, от 1 януари 2025 г., България официално стана пълноправен член на сухопътен Шенген. Това събитие бе посрещнато с огромен възторг, защото вече няма да има часове на мъчително чакане по границите, особено през летните месеци, когато се извиват дълги опашки за преминаване в Гърция.
Това събитие обаче породи огромни притеснения в част у родителите, тъй като крие риск от неправомерно извеждане на деца извън страната. Според българското законодателство, преди пълноправното ни членство в Шенгенското пространство, непълнолетните можеха да напуснат страната с един от родителите си само с нотариално заверена Декларация за съгласие, подписана от другия. С влизането ни в Шенген
декларация за Гърция и Румъния вече не е задължителна,
а просто препоръчителна.
Всички деца, които пътуват сами, с възрастни, които не са техни законни настойници или само с един родител, трябва да имат валиден паспорт или лична карта.
В зависимост от държавата – крайна дестинация, децата може да се нуждаят от допълнителен официален документ, който им позволява да пътуват и е подписан от техните родители, от другия родител или от законните настойници. По този въпрос няма правила на Европейския съюз, а всяка държава сама трябва реши дали детето трябва да има официално разрешение за пътуване от родителите или от настойниците.
Властите твърдят, че независимо от влизането ни в Шенген,
по отношение на децата, контролът остава засилен.
Как ще се случи това обаче не става ясно, тъй като всяка кола ще преминава свободно през границите и ще бъде проверява единствено според “оценка на риска”.
И тъй като декларацията вече няма да е задължителна, а препоръчителна, излиза така, че ако някой “доброжелател” знае къде е паспортът или личната карта на детето, то може безпроблемно да бъде изведено от страната. На практика една от мерките в закона спира да функционира и държавата не може да ограничи нерегламентираното извеждане на дете извън пределите на държавата.
Властите съветват родителите, които имат влошени отношения и се съмняват, че това може да доведе до риск от извеждане на детето им извън страната,
да се обърнат към съда с молба за издаване на забрана
за пътуване в Шенгенската зона.
При подобен случай се извършва проверка в Шенгенската система и се получава сигнал детето да бъде върнато обратно в собствената си страна. При предварително обявено несъгласие на единия от родителите – има механизми, които би трябвало да попречат на детето да напусне държавата.
На практика обаче, ако се разиграе подобен сценарий,
едно такова съдебно решение би “глътнало” прекалено много време.
А в ситуация на ожесточена нетърпимост между родителите, печели онзи, у когото е паспорта или личната карта на детето. Защото този документ му дава цялата власт върху отрочето и му позволява да го “отвлече” в друга държава.
И при подобен случай, обещание като “засиленият контрол по отношение на децата остава” не изглежда много сериозно. Най-малкото, защото при свободното преминававане с автомобил през сухопътните шенгенски граници, “кражбата” на непълнолетното лице може да бъде установена фатално късно. Факт, който засилва и още един риск – укриване на детето от другия родител или настойник, включително и чрез смяна на самоличността.
