От Института за пазарна икономика (ИПИ) излязоха с ново проучване върху „Юридическото образование и кадровата политика в правосъдието: анализ на образователните тенденции сред ръководните кадри“.
Изследването проследява къде са завършили ръководните кадри в съдебната власт. To стъпва на публично достъпна информация, включително от регистри и бази данни на официални институции, за всички председатели на съдилища и административни ръководители на прокуратури към 2024 г., както и за членовете на осмия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) и третия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС).
Данните са съпоставени с резултатите от Рейтинговата система на висшите училища в България. На тази база от ИПИ смятат, че се наблюдава тревожна тенденция ръководни кадри в органите на съдебната власт да са възпитаници на ограничен брой висши училища. Според тях това говори за липсата на реална конкуренция, за непропорционално голямо влияние на някои юридически факултети, а също така и за липсата на прозрачност и обективност на назначенията на магистрати на ръководни длъжности.
С най-голям дял сред всички изследвани групи ръководни кадри в съдебната система са възпитаниците на юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Нома е до голяма степен очаквано, заради историческата роля на СУ като най-старо и престижно висше училище в юридическото образование, както и резултатите от рейтинга, в който той е дългогодишен лидер. Освен това Юридическият факултет на Софийския университет е бил единственият избор за юристи до края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век.
Необяснима обаче е значителната тежест на юридическите факултети на: (1) Бургаския свободен университет (БСУ) сред председателите на съдилища и във ВСС, особено като се има предвид, че според рейтинговата система сред възпитаниците му се отчита най-висока безработица, ползва се с незавиден престиж, последен е в институционалната акредитация и е класиран на шесто място по реализация по специалността, сочи анализът на Института за пазарна икономика.
На трето място сред председателите на съдилища и на второ сред ръководителите на прокуратури е Югозападният университет (ЮЗУ). От ИПИ припомнят и че той е на предпоследно място по показателя „Приложение на придобитото образование по право и реализация по призвание“ в рейтинговата система, като освен това се нарежда и сред факултетите с висока безработица (след БСУ и Русенския университет) и се отличава с нисък престиж.
През 2024 г. именно ЮЗУ се оказа в центъра на скандали, включващи фалшиви дипломи и манипулирани изпити, което поставя под въпрос надеждността на образованието във висшето училище.
От ИПИ коментират, че девалвирането на дипломите и лесният „изход“ от университета потенциално превръщат ЮЗУ в притегателно място за хора, които не търсят знания и високо качество на юридическото образование, а по-скоро бърз и облекчен достъп до диплома, която да им осигури възможност да заемат определени длъжности.
Анализаторите сочат и че няма приемливо обяснение и за озадачаващо непропорционалното влияние на възпитаници на Академията на МВР. От около три десетилетия Академията не предлага юридическо образование, но въпреки това възпитаниците й имат впечатляващо присъствие във ВСС и сред ръководителите на прокуратури.
Още повече – АМВР и СУ са единствените две висши училища, които присъстват във всички изследвани групи. От ИПИ припомнят и че първите кадри на академията, завършили „Право“, са от факултетите „Държавна сигурност“ и „Народна милиция“.
В проучването на ИПИ се регистрира и почти незабележимото присъствие на възпитаници на УНСС, въпреки че юридическият факултет на висшето училище неизменно заема 2-ро място в рейтинга през последните 12 години.
Оказва се, че юридическият факултет на УНСС няма нито един представител във ВСС и ИВСС, а делът на възпитаниците му сред ръководните кадри в съдилищата и прокуратурата е незначителен. Озадачаващо е и защо юридическият факултет на Нов български университет, който според рейтинга е с най-ниска безработица и се нарежда на второ място по престиж сред студентите и работодателите, изобщо не е представен сред председателите на съдилища и присъства ограничено сред другите изследвани групи.
Макар през годините юридическите факултети на други университети (Нов български университет, Пловдивски университет, Великотърновски университет) да имат идентични или сходни точки с ЮЗУ, присъствието на техни възпитаници сред ръководителите на прокуратури е минимално, посочват изследователите от Института за пазарна икономика.
