Заместник-министърът на културата Калин Вельов представи по време на дирекционния съвет на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), провел се днес (6 януари) доц. д-р Калина Иванова, като съобщи, че тя ще заема поста директор на най-старата следосвобожденска културна институция в страната до провеждането на конкурс.
Това става ясно от информация, публикувана на сайта на Националната библиотека.
Причината – мандатът на проф. д-р Красимира Александрова е приключил, тя е директор на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” от 2016 година с мандат от пет години.
По време на дирекционния съвет днес проф. д-р Красимира Александрова предаде поста директор на доц. д-р Калина Иванова с думите, че за нея е от съществено значение, че оставя институцията в надеждните й ръце. Тя добави и че промяната е в дух на приемственост и професионализъм.
От своя страна доц. д-р Калина Иванова коментира пред колегията, че за нея е привилегия и отговорност да поеме ръководството на най-старата следосвобожденска културна институция в страната.
Доц. д-р Калина Иванова е председател на Българската библиотечно-информационна асоциация и директор на Регионалната народна библиотека „П. Р. Славейков“, Велико Търново.
Главен асистент е към катедра „Журналистика и масови комуникации” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Тя е хоноруван преподавател по „Организация и управление на библиотеките“, „Библиотекознание и история на библиотеките“, „Библиотечен и комуникационен мениджмънт“ и „Стратегия и развитие на библиотеките“ във ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий”.
Доцент е по „Обществени комуникации и информационни науки“, Университет по библиотекознание и информационни технологии и доктор по „Книгознание, библиотекознание и библиография“, УниБИТ.
По време на 8-годишното си управление проф. д-р Красимира Александрова направи безплатни годишните читателски карти. Тя утвърди практиката на организиране на виртуални изложби, които са видими на сайта ѝ.
Откри зала „История на книгата“ и класна стая към нея. В нея са изложени едни от най-ценните и стари документи, които се съхраняват във фонда на Библиотеката – мулажните копия на Софрониевия препис на „История славянобългарска“, Енинския апостол, Добрейшовото евангелие. В залата се провеждат се беседи за ученици и студенти за създаването на Националната библиотека.
Проведе и успешна кампания за закупуване на камера за обезпрашаване и дезинфекция на книги и документи по системата „Аноксия“. Разкри 32 литературни къта на държави и национални библиотеки от пет континента.
От пресцентъра на Националната библиотека припомнят, че куртурната институция е включена в Международния регистър „Паметта на света“ на ЮНЕСКО (2017 г.) с: Борилов синодик от XIV в. от ръкописната колекция на Националната библиотека и Четвероевангелие на цар Иван Александър от 1355–1356 г. от славянската ръкописна колекция на Британската библиотека в Лондон.
През 2023 г. в регистъра е включен и трети ръкопис от колекциите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – Маснави на Джалаладдин Руми Маулана.
