Министър Малинов поиска фиксиран процент от инвестициите на ЕРП-тата да отива за поддръжка на мрежата

малинов

Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов изрази желание на законодателно ниво да има фиксиран процент от инвестиционната програма на ЕРП-тата (до приватизацията им те се наричаха Електро-Разпределителни Предприятия, а след това – дружества), който да се отделя за поддръжката и ремонта на електроразпределителната мрежа.

Това свое желание Малинов обяви по време на изслушването му в парламента, където той, заедно с регионалния министър Виолета Коритарова и с председателя на КЕВР – Иван Иванов, отговаряха на въпроси на депутати по повод кризата с липсата на електроподаване, засегнала десетки хиляди потребители в близо 200 населени места в различни райони на страната в края на изминалата 2024 година. Вносител на предложението за изслушването бе Петър Петров от “Възраждане”.

Малинов се възползва от готовността на депутатите да приемат необходимите законодателни промени, които биха довели до ограничаване на подобни случаи. Той добави, че голяма част от инвестициите на ЕРП-тата са сегментирани в три основни групи – инвестиции за присъединяване; инвестиции за измерване на доставената електроенергия и инвестиции, свързани с поддръжката и ремонта на мрежата.

Енергийният министър настоя и на законодателно ниво да се засили контролът по отношение на инвестиционните програми и на трите ЕРП-та, а също така и на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) по отношение на реалното им изпълнение, поиска и засилен контрол от страна на АДФИ, предвид факта, че всички електроразпределителни дружества са секторен възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки. За да бъде по-ясен, Малинов добави, че ако АДФИ констатира нарушение при провеждането и възлагането на обществени поръчки от страна на ЕРП-тата, то КЕВР да не признава подобни инвестиции.

На следващо място Малинов поиска повишаване на санкциите при неизпълнени предписания. Той даде пример, че към днешна дата, ако едно ЕРП не изпълни предписанието за един трафопост, максималният размер на санкцията е 20 000 лева. На следващо място енергийният министър посочи, че КЕВР могат да налагат санкции на ЕРП-тата до 200 000 лева. В същото време председателя на КЕВР – Иван Иванов представи много по-големи размери на глобите, наложени на електроразпределителните дружества.

В изказването си Иван Иванов посочи, че КЕВР извършва ежегоден контрол върху инвестициите на трите ЕРП-та. Още от 2017 г., когато този контрол бил въведен, от КЕВР глобили и трите ЕРП-та с 34 млн. лева. В резултат на това имало намаление на цената на електроенергията – т.е.тези пари били върнати на потребителите. На следващата година глобата била 14 млн. лева, което, по думите на Иван Иванов, принудило дружествата да се самодисциплинират.

Във връзка с последната криза с липсата на ток Иванов обяви, че с негова заповед били създадени три работни групи за трите ЕРП-дружества. След това от тях било поискано в срок до петък – 10 януари, да представят подробна справка за всички населени места и участъци, където в резултат на аварии от разпределителните дружества не са успели да осигурят ток.

Освен тази информация от ЕРП-тата трябва да предоставят данни и дали на тези места те са правили инвестиции и в какъв размер. Въз основа на тази информация от КЕВР не само ще направят съответния анализ, но и ще утвърдят инвестиционните планове на ЕРП-тата за следващия годишен период, като ще настояват те да предвидят инвестиции именно в критичните места от електропреносната мрежа.

Иван Иванов даде дума, че КЕВР публично ще оповести резултатите от проверките, след което, ако предписанията на регулатора не бъдат изпълнени, ще последват имуществени санкции, чийто размер е заложен в Закона за енергетиката.

На въпрос на депутата Павела Митова от ИТН какви са печалбите на трите ЕРП-та и каква част от тях отиват за инвестиции, енергийният министър представи данни от Търговския регистър за 2023 година:

Нетната печалба на “ЕРМ Запад”, след данъчно облагане, е 109.515 млн. лева, инвестициите – 96 млн. лева, разходите за персонал – 104 млн. лева.

Отново за 2023 г. “Електроразпределение Север” е с нетна печалба 92.393 млн. лева, като разходите за външни услуги възлизат на 161 млн. лева, разходите за персонал – на 69 млн. лева, разходите за материали – на 9 млн. лева.

Отново за 2023 г. “Електроразпределение Юг” е с нетна печалба – 113.417 млн. лева, като разходите за материали възлизат на 20 млн. лева, за външни услуги – 73 млн. лева, за амортизация – 85 млн. лева.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст