През изминалата седмица станаха точно два месеца, откакто Конституционният съд образува дело за оспорване на резултатите от произведените избори за народни представители в 51-ото Народно събрание. Това бе направено на 8 ноември по искане на 58 депутати от 50-ия парламент.
На 10 януари изтече срокът за проверка – за повторното преброяване на бюлетините от последните парламентарни избори в над 2200 секции. В рамките на тези два месеца 18 вещи лица трябваше да отворят наново чувалите с бюлетини в 1777 секции, а в други – 442 – да проверяват протоколите и вписаните в тях недействителни бюлетини, за да установят има ли и какви са разминаванията.
Резултатите предстоят да станат ясни, след като идващата седмица вещите лица ще бъдат изслушани в Конституционния съд.
Тази новина от изминаващата седмица ни припомни Openfest от 2024 година. Защо ли? Заради представянето на Владимир Витков и Марио Мишев от „Информационно обслужване“ под надслов Scaling to 12k Live streams. Тогава те споделиха как имали по-малко от два месеца срок да измислят как да стане видеонаблюдението в избирателните секции.
Решението, което открили, бил мобилен телефон с камера, с микрофон, с две сим карти – едната за излъчване, а другата за контрол.
Системата, която управлявала телефоните и събирала информацията, както за тяхното състояние, така и за това на батерията, а също така и за опити за намеса в самото приложение, била с отворен код.
Освен интересните подробности около работата на видеозаписващите телефони в изборните секции, на Openfest 2024 имаше и много други въодушевяващи представяния на възможностите на свободния софтуер или на софтуера с отворен код, при които човек изпитваше истинско удоволствие от идеята за споделянето.
Иван Кавалджиев например направи творческа работилница – уъркшоп. В първата й теоретична част той запозна присъстващите с няколко исторически факта около възникването на фотографията, а после направи демонстрация как се използва голямоформатната камера. Малко по-късно всеки, който желаеше, можеше да направи кадър с голямоформатната камера, използвайки плака с размер 4 на 5 инча.
Цветан Узунов демонстрира как можем да си направим първия в света RISC-V завършен компютър с отворен код, който има VGA дисплей и PS2 клавиатура и позволява изучаване на RISC-V архитектурата и то само за едно евро. От лекцията му стана ясно, че RVCP е кит с лесни за запояване компоненти, които, след като се запоят, могат да бъдат използвани на напълно функционален ретро-стил компютър.
Мартин Айвазов предложи вариант на сглобяване и на програмиране на първия робот, управляван дистанционно чрез Wi-Fi, използвайки езика за програмиране C.
Богомил Шопов разкри възможностите си на OpenStreetMap за картографиране с цел подпомагане на “Доктори без граници” и на хората с нарушено зрение.
Здравко Здравков демонстрира как може да се изгради икона на приложение по правилата на freedesktop.org.
Владимир Славов разкри как да убедим юристите в преимуществата на софтуера с отворен код.
Гостите на форума получиха и съвети как да спечелят финансови дивиденти от софтуера с отворен код, като им бяха представени различни бизнес стратегии.
Освен това имаше и много работилници за деца и няколко лекции, посветени на използването на софтуера с отворен код за целите на изкуството. През 2024 г. организаторите на OpenFest – Фондация “Отворени Проекти” – решиха да дадат възможност за изява и на различни автори на артистични проекти.
В частта за изкуството не липсваха и различни полезни съвети.
Един от тях например бе как от знаците на омраза да се опитаме да направим своеобразно произведение на изкуството.
Лекторът от бъдещето – Майзнай Кошастани припомни как някога буквичката Z е била използвана от художниците в списанието „Дъга“, за да покаже как главните герои вече спят и сънуват, а днес е символ на омразата. За да се намали пагубната сила на тази отрицателна емоция, всеки може да „дорисува“ буквата Z и да я превърне в симпатично чудовище.
Майзнай Кошастани демонстрира как това може да стане. Той нарисува две творби на изкуството в рамките на лекцията си „Театър за права: 404 Freedom not found: Cypherpunk“. Втората бе символ на борбата за свободата за словото, за която Майзнай Кошастани предупреди, че ще стане много ожесточена.
Но основният акцент в лекцията му бе как хората, които не се занимават с журналистика, могат да насочат гнева си срещу правителството и срещу местната власт – институции, които не само че нехаят за проблеми им, а дори често потъпкват правата им по най-груб начин.
Конкретният пример, който даде Майзнай Кошастани, бяха дупките по улиците. Той препоръча те или да се пълнят със саксии с цветя, или да се обрисуват – със слънца, с цветя, с всякакви природни красоти. След това даде съвет художниците активисти да информират местната власт през механизмите, осигурени от електронното управление, за шедьоврите си, за да може в крайна сметка дупките да се запълнят, а произведенията на изкуствата да получат заслужено внимание.
Майзнай Кошастани сподели с публиката и кой стил музика ще продължи да се слуша в бъдещето. Разкри, че това е хевиметъл, чиито изпълнители многократно повтарят в песните си, че той никога няма да умре. И не само това, разбира се, ще им гарантира безсмъртието, а обстоятелството, че съдържат в себе си гняв, енергия за съпротива срещу овчия манталитет и послание, че можем да бъдем по-добри.
По отношение на съпротивата Майзнай Кошастани даде пример с цифровите права. Той поясни, че има два типа потребители на интернет – правителството и балъците. Беше напечатал и вестник от бъдещето, който бе раздаден предварително на всеки слушател на лекцията му. В него можеше да се прочете следната информация:
„Държавна агенция „Интернет достъп“ ви информира, че в края на месеца изтича офертата да се възползвате от безплатен доживотен достъп до световната мрежа. Той се получава на място в офиса на компанията – срещу предоставяне на дистанционен достъп до вашите устройства за по-голяма сигурност. От агенцията подсещат, че онези, които не приемат условията, ще ползват интернет от 3 до 5 години на специални за целта места“.
Интернет отива към една голяма драма, която се случва в момента и със социалните мрежи, с контрола от страна на правителствата и какво ли не, призна Майзнай Кошастани. След което даде съвети на присъстващите да ползват шифровани имейл съобщения и криптиращи програми. Майзнай Кошастани отдели внимание и на символите на свободата на словото – вдигнатият юмрук с моливче, както и моливът, вързан със синджир.
Отправи призив към присъстващите на лекцията му да използват визуалните средства и креативността си в защита свободата на словото. Пошегува се, че понякога освен творческо въображение, човек трябва да притежава и умението да бяга бързо, когато например в знак на протест „дорисува“ някой пътен знак.
Майзнай Кошастани призна, че за участието си в Openfest попитал изкуствения интелект коя е най-популярната песен в жанра хевиметъл на български език и останал малко разочарован – отговорът бил хевиметъл версията “Шушана” на Slave и Marin XM.
Музикалната тема присъстваше и в лекцията на инж. Кирил Янев, известен и като част от фолк-рок формацията „Балканджи“. Той има зад гърба си 83 издадени компакт диска, а в областта на концертното озвучаване е разработил иновация, която осигурява едновременното пристигане на всички части от музикалния спектър до слушателя (фазова линейност) и я е внедрил в озвучителните системи, използвани в практически всички по-големи концертни фестивали в България. Не на последно място е преподавател по звукотехника.

Той започна лекцията си със спомени от годините, в които е учил в НПМГ и е имал порив да пише музика, убеден, че музиката е в нас и хората са само нейни проводници. В онези години младежите си разменяли музика, а тези от НПМГ ходели на различни курсове по радио и телеграфиране.
Тогава нямало нито интернет, нито джиесеми, но имало улични телефони. Била измислена и една черна кутия за телефон – устройство, от което, като звъниш от уличен телефон и отсрещната страна ти вдигне, да не ти таксуват 5 стотинки. След като разказа за това изобретение, човек от залата се обади, че той всъщност е измислил черната кутия. После се оказа, че въпросният господин е автор и на усъвършенстването на още едно много полезно приспособление, за което припомни Кирил Янев – bulletin board system.
Така или иначе Кирил Янев стига до идеята колко хубаво е да споделяш изобретенията си едва след като натрупва сериозен опит като уличен музикант из по-големите градове на България. По време на лекцията той дори показа разрешителното си за уличен музикант, издадено му от една от общинските управи. Така, свирейки с китарата и наблюдавайки хората около себе си, той стигнал до извода, че каквото подаряваш, никой не може да ти го вземе. А ако двама си споделят по една идея, тогава всеки има по две.
Мотивиран от това свое откритие инж. Кирил Янев проектирал колонка и микрофони със софтуер с отворен код. Той много увлекателно разказа по време на лекцията си как измервал спецификациите на микрофона – специално за целта завел студентите си и в църква, и в пещерата Съевата дупка, за да запише импулсните им характеристики.
„Как да не си заведеш студентите в пещерата Съевата дупка, за да запишеш кратък импулс?“ – попита инженерът учудената аудитория. След това добави, че при тези начинания със софтуер с отворен код има и още едно положително обстоятелство – налага му се да се среща с различни доставчици на части, техници и майстори – все неща, които му помагат да разширява социалните си контакти.
Това уточнение беше важно, тъй като още в самото начало на лекцията си инж. Кирил Янев призна, че няма профил във „Фейсбук“ и в другите социални мрежи, заради което се опитва да наваксва със създаването на социални контакти по традиционните начини. Въпреки това накрая приключи лекцията си с характерната за социалните мрежи котешка тема – показа снимка на коте, създадено със софтуер с отворен код, уточнявайки, че е напълно безплатен.
Това бе поредното доказателство, че работещите със софтуер с отворен код са пълни с изненади. Така че очакваме с нетърпение Openfest 2025, който вече се подготвя – без значение от политическата обстановка, а още по-малко от онова, което предстои да обявят вещите лица пред Конституционния съд. Това, което е зависело от работещите с отворения код, е направено. А хора, които вярват, че ако двама си споделят по една идея, тогава всеки има по две, нищо не може да ги спре и уплаши. Даже най-слушаната хевиметъл песен в България да е “Шошана”.