Решението на Съединените щати да санкционират компанията NIS (Oil Industry of Serbia), чиито мажоритарни акционери са “Газпром Нефт” (50% от акциите), “Газпром” (6.15%) и Сърбия (29.87%), преследва целта е да се лиши Москва от енергийни приходи, като по този начин усложни позицията на руската армия във войната в Украйна. Това мнение изрази помощник държавният секретар по европейските и евразийските въпроси Джеймс О’Брайън по RTS.
“Ние не налагаме санкции срещу Сърбия. Наложихме санкции срещу повече от 300 руски компании. Санкциите са насочени към танкери, превозващи руски петрол, и компании, облагодетелстващи се от световната търговия с руски енергийни ресурси. Това е, което се опитваме да направим и което искаме да постигнем в Сърбия. Петролът плаща и финансира агресията на Русия срещу Украйна. Общо 40% от бюджета на Русия идва от петрол и Русия използва тези пари за закупуване на полупроводници от Китай, за да може да продължи да произвежда оръжия“, каза О’Брайън, отговаряйки на въпрос, доколко е допустимо американците да наложат санкции срещу сръбската компания на фона на започването на стратегически диалог между страните.
„Русия придоби NIS за много малка сума и сега извлича повече средства от Сърбия, отколкото харчи за Украйна. Бихме искали да видим този поток от ресурси да спре. Уверихме сръбското правителство, че ще работим, за да гарантираме доставките на петрол към Сърбия да не се прекъсват. Ако Сърбия напълно спазва закона, тя ще се отърве от руския капитал, вярваме, че с течение на времето Сърбия ще спечели от това, а потребителите няма да пострадат“, каза помощник-държавният секретар.
Джеймс О’Брайън подчертава, че единственият приемлив вариант, който ще удовлетвори Вашингтон, е пълното изтегляне на руския капитал и намаляване на дела от 56.15% на 0 процента. „Единственото условие е парите да не отиват в Русия, а ние не искаме Русия да управлява тази ключова компания в Сърбия. Ние вече сме прилагали подобни подходи към други руски компании в Нидерландия, Швейцария и Сърбия, но в крайна сметка знаем как да направим това ефективно. Ангажирани сме с конструктивен и силен модел на собственост за NIS, който ще работи в интерес на Сърбия. Това е нашият краен резултат“, заключи О’Брайън.
Сръбският президент Александър Вучич, след резултатите от предишни преговори с първия заместник-държавен секретар на САЩ Ричард Верма, който отговаря за управлението и ресурсите, заяви, че очаква да получи документи от Вашингтон с подробно обяснение на поставените изисквания при вземане на решение за добавяне на компанията NIS към списъка със санкции. След като получи пълна информация по този въпрос, Белград ще бъде готов да започне преговори с Москва.
По-рано държавният глава също отбеляза, че Сърбия трябва да завърши процеса на изтегляне на руския капитал от NIS до 25 февруари поради разширяването на американския санкционен списък. На 10 януари Министерството на финансите на САЩ добави към списъка със санкции компанията “Газпром нефт”, нейния ръководител Александър Дюков и повече от 20 дъщерни дружества, включително NIS. Сръбският лидер съобщи, че ще поиска телефонен разговор с руския президент Владимир Путин на 25-27 януари във връзка с потвърждение на информацията за налагане на санкции от Вашингтон срещу NIS. Според него, решението на САЩ да наложи санкции срещу NIS няма да повлияе на отказа на Белград да се присъедини към антируските ограничения.
NIS е една от най-големите вертикално интегрирани енергийни системи в Югоизточна Европа.
Занимава се с проучване и производство на нефт и газ, търговия с петролни продукти, производство и търговия с електроенергия и изпълнение на нефтохимически проекти. Основните производствени мощности са разположени в Сърбия, Босна и Херцеговина, България, Румъния и Унгария.