Бюджетната комисия даде зелена светлина за програмен заем от 250 млн. евро от Европейската инвестиционна банка

европейската инвестиционна банка ЕИБ

С 18 гласа “За”, нито един “Против” и трима “Въздържал се” (гласовете на тримата депутати от “Възраждане”) парламентарната комисия по бюджет и финанси прие законопроект за ратифициране на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка.

Става въпрос за отпускането на структурен програмен заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 250 млн. евро. Средствата от заема ще постъпят в централния бюджет и ще са предназначени за покриване на националния принос по проектите, изпълнявани по европрограмите за периода от 2021 г. до 2027 година.

Сред тези програми са “Транспортна свързаност”, “Околна среда”, “Развитие на регионите”, “Конкурентоспособност и иновации в предприятията”, “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация”, уточни финансовият министър Людмила Петкова.

Тя добави, че това е третият структурен програмен заем, който Европейската инвестиционна банка предоставя с цел подкрепа на правителството на България за усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз.

Финансовият договор за заема по проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2021 – 2027 (СПЗ) е подписан от страна на Европейската инвестиционна банка на 9 декември 2024 г. в Люксембург, а от страна на финансовия министър Людмила Петкова – на 12 декември 2024 г. в София.

В отговор на въпрос, поставен от Димо Дренчев от “Възраждане”, Людмила Петкова обясни, че общо по този финансов договор можем да получим заем в размер на до 1 млрд. евро. Първият заем, за който сега се иска зелена светлина от парламента, е в размер на 250 млн. евро. Максималният брой траншове е пет, като минималният размер на един транш е 50 милиона евро. Заемът трябва да се изплати най-късно до 22 години, като гратисният период е до 7 години. Лихвата ще се определя спрямо датата на искането на транша от Европейската инвестиционна банка, като тя може да бъде и плаваща, и фиксирана. При просрочие ще се заплаща лихва в размер на приложимия лихвен процент плюс още два процентни пункта, уточни министър Петкова.

По отношение на въпроса кога точно ще се тегли заемът, финансовият министър обясни, че това ще стане, когато е необходимо и отново повтори – при нужда от покриване на националния принос по европроектите.

Преди да се приеме точката с Финансовия договор за заема от Европейската инвестиционна банка, бюджетната комисия не допусна за разглеждане запазването на нулевия ДДС за хляба и брашното и 9-процентната ставка за ресторантьорите. Припомняме, че сега, с удължителния закон за бюджета се предвижда и при двата случая ДДС да стане 20 процента.

Мерките за запазването на нулевия ДДС на хляба и 9% ДДС за ресторантьорите бяха разписани в отделен законопроект, внесен от “ДПС-Ново начало”. После двете мерки, предложени като допълнения в удължителния закон за бюджета отново бяха отхвърлени от парламентарната комисия като недопустими. Това разгневи вносителя на предложенията – депутатът от “ДПС – Ново начало” Йордан Цонев, който обвини депутатите от бъдещото управляващо мнозинство, че те смятат въпроса за цената на хляба като недопустим за разглеждане от страна на бюджетната комисия.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст