Бизнесът отмени насрочения за утре (15 януари) „Национален протест срещу неконкурентните цени на електроенергията за предприятията“, но остана в протестна готовност. Причината е очевидна – всичките проблеми пред работодателите не само продължават да си съществуват, но започват да стават все по-злокачествени.
Съвсем умишлено откриваме темата със снимка, правена преди… пет години и половина – през лятото на 2019-а. Странните (уж) съвпадения са толкова много, че наистина в България отдавна всички случайности ни спохождат съвсем нарочно!
„Водени от целите си да защитават интересите на българската икономика и на трудещите се, социалните партньори на Република България… настояват за незабавно решение от страна на властта да продължи компенсирането на свръхвисоките цени на електрическа енергия през цялата календарна 2025 година“.
Това беше записано в Обръщение до държавните институции, подписано от четирите основни работодателски организации и двата големи синдиката в средата на миналата седмица.
Самият факт, че работодатели и синдикати излязоха с общо обръщение показва сериозността на проблема. Според документа сегашните цени на електроенергията за небитови потребители са непосилни за повечето предприятия, тъй като са два пъти по-високи от цените за бита и от тези на чуждестранната конкуренция. Поради това
над 600 000 небитови абонати са подложени на ценови шок,
като сред тях са не само фирми, но и болници, ВиК-дружества, театри, музеи, държавни и общински ведомства и др.
Бизнесът и синдикатите настояват за компенсация на свръхразхода за всички небитови потребители на електроенергия, с което цената на електроенергията за тях поне да се доближи до нивото на регулирания пазар.
До 31 декември 2024 г. бизнесът получаваше компенсации от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за цените на тока над 180 лв. за МВт/ч, като
за последните 5 месеца сумата беше 108.66 млн. лв. средномесечно.
Действително, една бърза справка на цените на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) от 2 януари до 14 януари (включително) сочи стабилно покачване на цените на електроенергията. Договорените цени на базовата енергия в рамките на основния сегмент на „Пазар ден напред“ се движи в диапазона от 218.95 лв. за МВт/ч до 294.88 лв. за МВт/час.
При това най-ниските цени – 221.57 лв. и 218.95 лв. за МВт/ч – са постигнати, съответно – за почивните дни събота (11 януари) и неделя (12 януари), когато две трети от индустрията не работи.
И… о’ чудо невиждано! Още за първия работен понеделник (13 януари),
цената на базовата енергия скочи с 22% – до 267.22 лв. МВт/ч,
а за вторник (14 януари) се повиши с още 10.3% – до 294.88 лв. за МВт/час.
Нагоре летят и средните цени на пиковата енергия, която засяга не само предприятията с непрекъсваем режим на производството, но също и болници, хотели и почти всички заведения, работещи в сферата на туризма и културата. За първите два дни от настоящата седмица те са, съответно – 295.52 лв. МВт/ч (13 януари) и 335.00 лв. – за вторник (14 януари).
От казаното дотук се вижда, че бизнесът има много сериозни основания да иска продължаване на компенсациите, тъй като след Нова година
цените на тока “блуждаят” много над договорения праг от 180 лв. за МВт/час.
На същото мнение са и трима изявени експерти от различни сфери на икономиката, чиито мнения „БАНКЕРЪ“ сондира:

Иван Хиновски, председател на Български енергиен и минен форум:
„Съвсем нормално е бизнесът да настоява за компенсации на високите цени на електроенергията, тъй като и след Нова година те вървят нагоре. Да, цените все още не са достигнали онези драстични нива, на които сме били свидетели в миналото, но трябва да отчитаме и факта, че температурите навън са доста над нормалните за този период от годината.
Бизнесът негодува и срещу високите цени на тока у нас спрямо тези в някои европейски държави. Причината е, че скандинавците произвеждат много евтина електроенергия от ВЕЦ, Полша запази въглищните си централи, които работят с евтини местни въглища, а Германия и други държави изградиха огромни вятърни паркове в Балтийско море и когато има вятър – цената на тока там става символична. Франция пък продължава да залива европейския пазар с огромни количества евтина ядрена енергия. Всичко това спомага цените на тока в много държави в Западна и Централна Европа да са по-ниски, отколкото у нас.
Проблемът е, че когато няма вятър, се получават сривове в енергоподаването и понякога в цели области на Германия има режим на тока, тъй като тя спря атомните си електроцентрали е няма как да компенсира спирането на ВЕИ. Неслучайно в програмата си „Алтернатива за Германия“ включи възстановяване на ядрената енергетика на страната, тъй като не може такава държава да разчита само енергията от вятър и слънце.“

Инж. Мартин Янев, член на УС на БТПП и зам.-председател на Клъстер „Зелен транспорт“
„Основната задача на бизнеса, според мене, е да договори с държавата дългосрочни гаранции, че ако цените на електроенергията тръгнат нагоре, бизнесът да може да си покрива разходите. Защото ако индустрията не работи с дългосрочно установени цени, се явява проблем с покриването на риска.
В този смисъл месечните компенсации за високите цени на електроенергията, които досега бизнесът получаваше и евентуално ще получава и през новата година, макар и да вършат работа, са краткосрочни, временни решения.
В крайна сметка нито една икономика не може да се развива, ако разчита само на компенсации, субсидии или дотации. На бизнеса са необходими дългосрочни решения, с които, за съжаление, никой не иска да се занимава. Това го виждаме особено ясно през последните години, в които правителствата само се опитват да гасят пожари. Уж сме пазарна икономика, но кабинетите провеждат основно социални политики – за осигуряване на пенсии, за здравеопазване и за повишаване на възнагражденията.
Като резултат инфраструктурата ни – енергийна, железопътна, шосейна и изобщо – всякаква, е тотално компрометирана. Нещо, което се видя по празниците, когато температура от минус 3-4 градуса и десетина сантиметра сняг блокираха цели региони и оставиха хиляди абонати без ток и вода.
Така че говорим за компенсации на цените на тока за индустрията, за да има тя някаква предвидимост, за да функционира и да задържа работните места.
Проблемът е, че вече втора година отчитаме спад на индустриалното производство, нещо, което е пълна трагедия не за нас, а за цялото общество. Говорим за сериозен спад от между 10 и 15% на годишна база от 2022 година насам. Всички виждаме, че големи заводи затварят врати, известни инвеститори си тръгват, стотици служители се освобождават от работа.
Високите цени на електроенергията засягат не само железопътния, но и всички видове транспорт, тъй като производството на горивата в рафинериите е много енергоемък процес. Електроенергията формира близо 30% от крайната цена на товарния жп транспорт. Поради рецесията обемите превозени товари в товарния жп транспорт спадат вече поредна година, като се очаква и през започналата 2025 година тази тенденция да продължи.
Така работата намалява, цената на транспортните услуги се увеличават и накрая като теглим чертата – се оказва, че работим за този, дето духа. По всичко личи, че ни очаква изключително сериозна, тежка година.
Отново подчертавам, че цената на електроенергията е само част от проблемите на бизнеса. Защото ако сега наистина се преборим за компенсации – догодина какво ще правим? Ще обявяваме нови протести?!
Необходима е дългосрочна политика за бизнеса, която да се следва от всички правителства, независимо дали те са редовни или служебни.
И тъй като икономиката ни очевидно навлиза в период на рецесия, по учебник държавата би трябвало да започне да инвестира в инфраструктура. Но нашите правителства наблягат само на социални политики, което ми напомня някакъв див социализъм. Вярно е, че пенсионерите са зле, но трябва да се осъзнае, че те не създават добавена стойност и скоро ще се окаже, че и на тях няма да има откъде да се плащат пенсиите, още повече, че голяма част от тях идват не от осигуровките, а от бюджета. А откъде бюджетът ще събере парите за пенсии и здраве? Основно от бизнеса!
Време е да се осъзнае, че бизнесът работи за обществото, а не срещу него!

Д-р Иван Петков, експерт по макроикономика, преподавател
„Искането на компенсации на цените на електроенергията от страна на бизнеса е съвсем логично. Всички виждаме, че на цените на БНЕБ вече гонят 300 лв. за МВтчас, от една страна, а от друга – влошаването на времето ще доведе до повишено търсене, а оттам – и до ново покачване на цените на тока.
Въпросът е откъде ще бъдат осигурени парите за компенсиране на повишените цени на електроенергията за бизнеса? Той е още по-важен на фона на изключително слабите държавни бюджети, които има България през последните години и особено на фона на данните за бюджета за 2025-а, които излязоха за кратко в публичното пространство. Няма да е пресилено ако кажа, че един третокурсник от икономически ВУЗ би направил по-добър държавен бюджет спрямо действащия или този, който се коментираше за тази година.
Проблемът е, че у нас бюджетът се прави не с отчитане на реалните приходи и след това – на необходимите разходи и на тяхното балансиране – т.е. една нормална макрорамка с някакъв ръст – а е прекалено оптимистичен. Това е така, защото при правенето на бюджета у нас се тръгва отзад напред – от размера на дефицита, който трябва да отговори на условието за влизане в еврозоната, след което се залагат куп социални политики, за да са доволни лекари, учители и други слоеве, които винаги надигат глас, а едва след това се търсят необходимите приходи, които да балансират харчовете.
Така целият процес е обърнат с главата надолу, което прави бюджета слаб.
Крайният резултат е, че едни 18-20 млрд. лева приходи се изсмукват от пръстите – просто няма никаква яснота откъде могат да дойдат.
Другият голям проблем е, че през последните 4-5 години, за да постигнем този дефицит от 3%, се отрязва държавната капиталова програма, което се отразява на състоянието на цялата ни инфраструктура, което всички знаем.
От една страна орязването на инвестициите в инфраструктурни проекти задушава бизнеса в момента, а влошаването на инфраструктурата ще души бизнеса в дългосрочна перспектива и ще отблъсква големите инвеститори и ще създава проблеми пред икономиката в бъдеще.
Въпросът е наистина откъде ще дойдат тези субсидии за тока за бизнеса, защото те може и да ги наричат компенсации, но на практика са скрити субсидии. Защото се говори за около 2 млрд. лева, което е около 1% от БВП. Няма откъде да дойдат, освен пак от бюджета? Както обясняваше преди години бившият министър Симеон Дянков – тъй като пицата е една, за да отрежеш от нея по-голямо парче на един – ще трябва да ощетиш друг. И тъй като няма откъде да дойдат тези допълнителни разходи, за да има социален мир, временно управляващите прибягваха и явно отново ще прибягват до заеми, с които наказваме дългосрочно и бизнеса, и идните поколения.“