Гражданинът Хикс, собственик на апартамент, сключва договор за наем с гражданина Игрек. Наемодателят обаче е твърдо убеден, че „няма да им плаща на тия”, имайки предвид Националната агенция за приходите. А данъкът върху дохода от наем е 10% след приспадане на 10% необходимо присъщи разходи. За да не плаща, Хикс се възползва от правото, което му дава банката като си извади дебитна карта, свързана с разплащателна сметка, да „закачи” още карти към въпросната сметка.
(Проверка на „Банкеръ” показа, че големите банки издават до 4 допълнителни карти към основната, а по-малките – до 2 пластики към нея. В повечето случаи продуктът е популярен като „детска карта”, защото е предназначен за отрочета, но всеки притежател на дебитна карта може да поиска още пластики, вързани за разплащателната му сметка без каквито и да било обяснения).
И какво прави Хикс? Една от тези дебитни карти се предоставя на наемателя Игрек. Той по договор се задължава примерно на всяко първо число да внася месечния наем.
Как става това? По най-елементарния начин. Игрек отива до банкомат, който приема банкноти и просто пуска сумата във флопито. С това ангажиментът му приключва.
Никой не може да установи дали Игрек е превел парите, или това е сторил Хикс. Или пък някой трети, непознат. По този начин Хикс е защитен от рекет с белязани пари както и от всякакви други „посегателства” от страна на Игрек, ако бизнес отношенията им се влошат.
Разбира се, наемодателят Хикс предварително е „калибрирал” картата, която е предоставил на Игрек. Чрез приложението на обслужващата си банка е забранил тегленето на пари от нея, както и плащанията по други сметки или на други разходи, освен преводите по неговата разплащателна сметка.
Колкото до документалната част на въпроса, в договора за наем е записана нереално ниска цена. Истинската е въпрос на устна договорка.
Идеята за тази проста схема е дошла на Хикс от предлагането на дебитни карти от банките, свързани с основната пластика, за деца, тийнейджъри, студенти и въобще хора, които все още не изкарват собствени пари. Разликата е, че детските карти имат за цел тегленето, а тези като на Хикс – внасянето на пари. Това обаче, което ги обединява, е че са право на основния картодържател и са свързани с неговата разплащателна сметка.
Детските карти дават право на децата и младежите да плащат безконтактно ежедневни покупки на ПОС терминали в търговски обекти или онлайн, да теглят пари в брой на банкомат в страната и чужбина, както и ако се под 18 години, да ползват картата без такса за поддръжка. А с индивидуалните дневни лимити за теглене и плащане, които се определят от титуляра на сметката, се предоставя подходяща за младежа сума, която ще може да използва през деня.
