Изборните правила – между необходимото и  възможното

петьо еврото, Депутатите ще изберат ръководства и състав на постоянните парламенарни комисии

На фона на законотворческата немощ на парламента няма как да не направи впечатление дъждът от предложения за промени в Изборния кодекс. Веднага трябва да направим няколко скептични уговорки. Първо, повтаря се старата порочна практика да се човърка в изборните правила прибързано и конюнктурно. Второ, не е ясно доколко тези инициативи са резултат от намерения по същество или просто част от маневрите, свързани с преговорите за съставяне на правителство. Трето, доста съмнително е дали евентуалното управляващо мнозинство – при цялата разнопосочност на интересите на участниците в него – ще успее да се договори за обща (и непротиворечива!) позиция по въпросните предложения, или за пореден път ще наблюдаваме плаващи мнозинства, които обикновено завършват с нулев резултат и голям скандал.

Но нека се абстрахираме от тежкото кризисно състояние на партиите и се опитаме да разсъждаваме конструктивно (но и реалистично). Така дискусията относно промените в изборното законодателство би могла да се организира около три ключови въпроса. Първият въпрос е

нужни ли са промени и ако да, какви,

а  вторият – какви промени изглеждат възможни в сегашната ситуация. Накрая, добре е да се помисли около това, какво не бива да се предприема, за да не стане още по-лошо. Да караме поред.

Кризата на българската партийно-политическа система е очевидна, както е очевидно обстоятелството, че тя в голяма степен е поразила представителната демокрация у нас. Тук има ключово значение обективната оценка на степента, в която недъзите на представителната демокрация са обусловени от слабости в нормативната уредба на електоралните процеси, следователно, доколко може да се очаква, че тези недъзи могат да бъдат излекувани посредством промяна на съществуващите или въвеждане на нови правила за организиране и провеждане на изборите.

При обсъждането на необходимите промени е много важно да отчитаме, че една част от най-тежките проблеми на българската представителна демокрация са съдържателни, дори можем да кажем екзистенциални, т.е. произтичат от

зловредните мутации на политическите субекти.

Съществуващите български партии са тотално откъснати от хората, поради което мнозинството от българите не ги припознават като техни легитимни представители. Този дефицит на легитимно представителство не може да бъде преодолян чрез процесуални изменения, а изисква коренна същностна трансформация на всички основни характеристики на партийно-политическата система (партии, лидери, идеи, политики, комуникации между политиците и обществото). В случая няма да помогне нито задължителното гласуване, нито въвеждането на изкуствени бонуси за партията-победител.

Друг тежък проблем, който не може да бъде решен главно с промяна на изборните правила, е

драстично високият дял на купения и контролирания вот.

Но това не означава, че в регламентацията на изборния процес няма какво да се подобри. Напротив, някои изкривявания са достигнали граничещи с абсурда мащаби и налагат спешна корекция. Това е още по-належащо, като се има предвид тоталното недоверие в изборните резултати, основано на очевидни несъответствия, стотици неопровержими факти за нарушения и трудно обясними флуктуации на предпочитанията на гласоподавателите.

Най-важните примери са: нереални избирателни списъци и възможности за злоупотреби чрез фиктивно гласуване на трайно отсъстващи избиратели; грешки и злоупотреби при преброяването на гласовете и отчитането на резултатите; проблеми, свързани със състава, подготовка и добросъвестното поведение на изборната администрация, най-вече на нивото на секционните избирателни комисии.

При повечето от посочените проблеми са

възможни стъпки за подобряване на нормативната уредба,

вкл. чрез въвеждане на отдавна обсъждани (и отлагани) у нас практики, утвърдили се в редица страни по света. Някои от иновациите (като създаване на преброителни центрове) имат предимно организационно-технически характер и е възможно да бъдат реализирани относително бързо и гладко, ако е налице воля и компетентност от страна на законодателя. Други (като въвеждане на активна регистрация на избирателите) обхващат по-сложни процеси и по-дълбоки пластове на политическата култура. Въпреки тяхната безспорна необходимост, за да се постигне желаният ефект, е необходима много сериозна подготвителна работа, пълноценна информационна кампания и прецизно изпипване на законовите текстове, за да не се повтори безславният край на авантюрата със задължителното гласуване.

Чуваме и идеи, които не само няма да допринесат за преодоляване на съществуващите проблеми, а ще породят нови. Такъв е случаят с предложението съставът на избирателните комисии да бъде актуализиран съобразно всеки пореден изборен резултат. Правилната посока е точно обратната – стабилитет, цялостна професионализация и

ефективен контрол на изборната администрация,

вкл. елиминиране на партийното влияние при определянето на нейния състав. При днешното състояние на партиите те не просто не са в състояние да обезпечат качествено попълване на изборните органи, а дори не могат да гарантират правомерното поведение на своите представители с оглед на тяснопартийните си интереси.

Голямата опасност от заявените намерения за промяна на изборните правила (ако наистина такава бъде предприета) е тя да не бъде опорочена – било поради невежествено претупване, било поради непреодолими противоречия в тактическите сметки. По този начин ще бъдат компрометирани добри идеи, както се случи с машинното гласуване. Тук неизбежно се връщаме към болестното състояние на партиите, които са неспособни не само да мислят стратегически за националните интереси, а дори относително рационално да формулират и преследват частните си, егоистични интереси. Това поставя под съществено съмнение правилния отговор на въпроса дали тези партии в настоящия момент въобще трябва да „отварят“ Изборния кодекс, или е по-добре да не пипат нищо.

Една правдоподобна хипотеза е, че цялата шумотевица около поредните изменения в изборните правила е само операция за отвличане на вниманието в хода на пазарлъците за формиране на редовно управление и разпределението на влиянието в него.   

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст