Новото правителство вече е факт. Под угрозата за поредния провал и резил на политическата ни класа, депутатите от 51-ото Народно събрание все пак успяха да сглобят кабинет. В него служебният министър на земеделието и храните Георги Тахов успя да запази поста си и вече е на постоянен трудов договор. Дали обаче заклинанието му, че постигнатите от него „стратегически цели“ , които си беше поставил преди три месеца, действително са били оценени? Или причината да бъде избран и в редовния кабинет се корени някъде по-дълбоко? Ще поживеем и ще видим, казва народа в подобни случаи…
Нека не забравяме, че само преди ден от инициатива „Зелени закони“ изказаха сериозни съмнения по адрес на опита за решаване на един от най-деликатните (уж) проблеми в сектора – пашата в националните паркове. Притесненията на екозащитниците “извират” от хаоса в пространствените данни, който прави
решенията за паша на животни силно уязвими за лобистки интереси.
Категоричното им становище по този въпрос се основава на работата на междуведомствена работна група за пашата в националните паркове, създадена със Заповед № РД09-1036 от 1 октомври 2024 г. на агроминистъра.
От организацията обявиха, че са констатирали огромни несъответствия между данните за ползването на земя за пасища, данните за “Начин на Трайно Ползване” (НТП) в кадастъра и слоя за опазване на “Постоянно Затревени Площи” (ПЗП) в системата на Министерството на земеделието и храните.
Според експертните им анализи, на практика
в България липсва цялостна статистика за пасищата,
въз основа на която да се вземат управленски решения, свързани с опазване на тревните екосистеми и пашата на животни.
Зелените предупреждават, че реално е възможен произволен избор на цитиране на ситуативно удобната система за наличието на пасища като оправдание за управленски решения за предоставяне на земя и субсидии, мотивирани от външни интереси, а не от реална полза за опазване на планинските екосистеми или поминъка на селските стопани.
Според внесения от тях доклад, изготвен от експертите на организацията Георги Попгеоргиев, Димитър Плачийски и Стефан Аврамов
по-малко от 30% от ползваните пасища,
включени в слоя “Физически блокове – пасища, мери и ливади“ (ФБ – ПМЛ), в системата от данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) се опазват в слоя „Постоянно затревени площи“. Почти 13 000 км2 земеделски земи, ползвани като пасища, обаче не са включени в този слой и не се опазват от него.
В документа се подчертава, че слоят „Постоянно затревени площи“ в системата на МЗХ са включени основно терени, отразени като различни типове пасища и ливади в системата на Агенция по геодезия, картография и кадастър. И действително, има съответствие между целите на слоя и начина на трайно ползване по кадастъра за включените в него терени. Не така обаче стои въпросът със слоя физически блокове „Пасища, мери, ливади“.
Анализът в доклада показва, че
под 44% от ползваните като пасища земи се водят в кадастъра като пасища и ливади,
над 30% от ползваните като пасища земи се водят в кадастъра като ниви и изоставени орни земи, почти 10% се водят в кадастъра като различни категории горски територии, а останалите 16% се водят най-различни категории по начин на трайно ползване (НТП), които нямат нищо общо ни с пасищата, ни с ливадите.
В документа се подчертава, че на практика
56% от пасищата в слоя “Физически блокове – пасища, мери, ливади“ (ФБ – ПМЛ),
в кадастъра не са категоризирани като пасища
Анализът на експертите обръща особено внимание на земите държавна собственост, ползвани като пасища и включени в слоя ФБ – ПМЛ. Оказва се, че почти 1000 квадратни километра държавни земи, които се ползват като пасища и би трябвало да се намират в този слой, в кадастъра се водят като ниви и изоставена орна земя.
Няколкостотин квадратни километра, ползвани като пасища (ФБ МПЛ), се водят в кадастъра като облесени и различни типове горски територии, а
34% от държавните земи, ползвани като пасища, не се водят въобще като “такива”.
Не по–различно е положението и с общински земи, ползвани като пасища и включени в слоя „Физически блокове – ПМЛ. Над 40% от тях са отразени в кадастъра като някакъв тип горска територия или дървопроизводителна площ, около 7% от общинските пасища са отразени като ниви или изоставена орна земя, а над 13% се водят в някакви други категории, нямащи нищо общо с истинската им категоризация.
Експертите на организацията са на мнение, че
слоят „Постоянно затревени площи“ (ПЗП) е крайно неравномерно разпределен.
Включително и в общините, където би трябвало да има много пасища.
Процентът пасища в слоя “Постоянно Затревени Площи” в различните общини варира от 0% – за силно урбанизираната Пловдив, до почти 32% – за Годеч, като за повечето общини той е под 5% от тяхната площ.
Слоят „Физически блокове – Пасища, мери и ливади“, т.е. земите, ползвани като пасища, също варира значително по общини. Водеща е община Годеч – с почти 50% от територията, докато на последно място е община Ямбол – с малко под 4 на сто.
В доклада се отбелязва, че община Пловдив е с 0% пасища в слоя ПЗП, но над 5% от площта й е определена за пасища в слой ФБ – ПМЛ.
Остава и проблемът с националните паркове (НП). Почти
400 кв. км (или почти 20%) от териториите на трите национални парка
са включени в слоя „Постоянно затревени площи“.
Реално, чрез предоставяне на ценни местообитания под закрила за нуждите на животновъдите, държавата хем отчита дейност, хем съществуването на селските мери постепенно губи смисъл и те се “пренасочват” за други цели.
В процентно отношение “шампион” е НП “Централен Балкан” – почти 33% от площта му са включени в слоя ПЗП, на второ място е НП “Рила” – с над 16%, а на трето място е НП “Пирин” – едва с 1 процент.
Почти 6% от слоя ПЗП за България се намира в териториите на трите национални парка, чиято основна цел, вписана в Закона за защитените територии (ЗЗТ), не е за стопанско ползване. Тъкмо обратното – според чл. 18 на ЗЗТ съответните държавни и общински администрации са длъжни:
- да поддържат разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа,
- опазват и поддържат биологичното разнообразие в екосистемите,
- да осигуряват възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности;
- да създават предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности.
Още преди две години от Коалиция “За да остане природа в България” настояваха
за спиране на субсидиите за сезонна паша (пасторализъм) в националните ни паркове.
Тогава те подчертаха, че това е ключово за опазването на алпийските тревни местообитания и планинските езера и торфища в страната, които и без това са под сериозното влияние на климатичните промени и антропогенния натиск.
Така че темата с пасищата в националните паркове нито е от вчера,нито ще отшуми следващата седмица. Нееднократно експертите на организацията алармират за все по-нови и все по-ожесточени конфликти в тях, защото субсидиите привличат животновъди от цялата страна.
Според Аврамов, парковете се раздават по административна процедура, пасищата, на стойност един лев на декар, а извън парковете в едни и същи общини пасищата се отдават на търг с цени, които започват от 12 до 14 лева на декар.
Темата с тези пасища „БАНКЕРЪ“ коментира още от 2021 г. в публикацията си „Пилеем европейски пари за нашенски вреди“, но очевидно тя все още не може да достигне до адекватно решение.