Нерешените пасищни проблеми пред новия/стар земеделски министър

министър

Новото правителство вече е факт. Под угрозата за поредния провал и резил на политическата ни класа, депутатите от 51-ото Народно събрание все пак успяха да сглобят кабинет. В него служебният министър на земеделието и храните Георги Тахов успя да запази поста си и вече е на постоянен трудов договор. Дали обаче заклинанието му, че постигнатите от него „стратегически цели“ , които си беше поставил преди три месеца, действително са били оценени? Или причината да бъде избран и в редовния кабинет се корени някъде по-дълбоко? Ще поживеем и ще видим, казва народа в подобни случаи…

Нека не забравяме, че само преди ден от инициатива „Зелени закони“ изказаха сериозни съмнения по адрес на опита за решаване на един от най-деликатните (уж) проблеми в сектора – пашата в националните паркове. Притесненията на екозащитниците “извират” от хаоса в пространствените данни, който прави

решенията за паша на животни силно уязвими за лобистки интереси.

Категоричното им становище по този въпрос се основава на работата на междуведомствена работна група за пашата в националните паркове, създадена със Заповед № РД09-1036 от 1 октомври 2024 г. на агроминистъра.

От организацията обявиха, че са констатирали огромни несъответствия между данните за ползването на земя за пасища, данните за “Начин на Трайно Ползване” (НТП) в кадастъра и слоя за опазване на “Постоянно Затревени Площи” (ПЗП) в системата на Министерството на земеделието и храните.

Според експертните им анализи, на практика

в България липсва цялостна статистика за пасищата,

въз основа на която да се вземат управленски решения, свързани с опазване на тревните екосистеми и пашата на животни.

Зелените предупреждават, че реално е възможен произволен избор на цитиране на ситуативно удобната система за наличието на пасища като оправдание за управленски решения за предоставяне на земя и субсидии, мотивирани от външни интереси, а не от реална полза за опазване на планинските екосистеми или поминъка на селските стопани.

Според внесения от тях доклад, изготвен от експертите на организацията Георги Попгеоргиев, Димитър Плачийски  и Стефан Аврамов

по-малко от 30% от ползваните пасища,

включени в слоя “Физически блокове – пасища, мери и ливади“ (ФБ – ПМЛ), в системата от данни на Министерството на земеделието и  храните (МЗХ) се опазват в слоя „Постоянно затревени площи“. Почти 13 000 км2 земеделски земи, ползвани като пасища, обаче не са включени в този слой и не се опазват от него.

В документа се подчертава, че  слоят „Постоянно затревени площи“ в системата на МЗХ са включени основно терени, отразени като различни типове пасища и ливади в системата на Агенция по геодезия, картография и кадастър. И действително, има съответствие между целите на слоя и начина на трайно ползване по кадастъра за включените в него терени. Не така обаче стои въпросът със слоя физически блокове „Пасища, мери, ливади“.

Анализът в доклада показва, че

под 44% от ползваните като пасища земи се водят в кадастъра като пасища и ливади,

над 30% от ползваните като пасища земи се водят в кадастъра като ниви и изоставени орни земи, почти 10% се водят в кадастъра като различни категории горски територии, а останалите 16% се водят най-различни категории по начин на трайно ползване (НТП), които нямат нищо общо ни с пасищата, ни с ливадите.

В документа се подчертава, че на практика

56% от пасищата в слоя “Физически блокове – пасища, мери, ливади“ (ФБ – ПМЛ),

в кадастъра не са категоризирани като пасища

Анализът на експертите обръща особено внимание на земите държавна собственост, ползвани като пасища и включени в слоя ФБ – ПМЛ. Оказва се, че почти 1000 квадратни километра държавни земи, които се ползват като пасища и би трябвало да се намират в този слой, в кадастъра се водят като ниви и изоставена орна земя.

Няколкостотин квадратни километра, ползвани като пасища (ФБ МПЛ), се водят в кадастъра като облесени и различни типове горски територии, а

34% от държавните земи, ползвани като пасища, не се водят въобще като “такива”.

 Не по–различно е положението и с общински земи, ползвани като пасища и включени в слоя „Физически блокове – ПМЛ. Над 40% от тях са отразени в кадастъра като някакъв тип горска територия или дървопроизводителна площ, около 7% от общинските пасища са отразени като ниви или изоставена орна земя, а над 13% се водят в някакви други категории, нямащи нищо общо с истинската им категоризация.

Експертите на организацията са на мнение, че

слоят „Постоянно затревени площи“ (ПЗП) е крайно неравномерно разпределен.

Включително и в общините, където би трябвало да има много пасища.

Процентът пасища в слоя “Постоянно Затревени Площи” в различните общини варира от 0% – за силно урбанизираната Пловдив, до почти 32% – за Годеч, като за повечето общини той е под 5% от тяхната площ.

Слоят „Физически блокове – Пасища, мери и ливади“, т.е. земите, ползвани като пасища, също варира значително по общини. Водеща е община Годеч – с почти 50% от територията, докато на последно място е община Ямбол – с малко под 4 на сто.

В доклада се отбелязва, че община Пловдив е с 0% пасища в слоя ПЗП, но над 5% от площта й е определена за пасища в слой ФБ – ПМЛ.

Остава и проблемът с националните паркове (НП). Почти

400 кв. км (или почти 20%) от териториите на трите национални парка

са включени в слоя „Постоянно затревени площи“.

Реално, чрез предоставяне на ценни местообитания под закрила за нуждите на животновъдите, държавата хем отчита дейност, хем съществуването на селските мери постепенно губи смисъл и те се “пренасочват” за други цели.

В процентно отношение “шампион” е НП “Централен Балкан” – почти 33% от площта му са включени в слоя ПЗП, на второ място е НП “Рила” – с над 16%, а на трето място е НП “Пирин” – едва с 1 процент.

Почти 6% от слоя ПЗП за България се намира в териториите на трите национални парка, чиято основна цел, вписана в Закона за защитените територии (ЗЗТ), не е за стопанско ползване. Тъкмо обратното – според чл. 18 на ЗЗТ съответните държавни и общински администрации са длъжни:

  • да поддържат разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа,
  • опазват и поддържат биологичното разнообразие в екосистемите,
  • да осигуряват възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности;
  • да създават предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности.

Още преди две години от Коалиция “За да остане природа в България” настояваха

за спиране на субсидиите за сезонна паша (пасторализъм) в националните ни паркове.

Тогава те подчертаха, че това е ключово за опазването на алпийските тревни местообитания и планинските езера и торфища в страната, които и без това са под сериозното влияние на климатичните промени и антропогенния натиск.

Така че темата с пасищата в националните паркове нито е от вчера,нито ще отшуми следващата седмица. Нееднократно експертите на организацията алармират за все по-нови и все по-ожесточени конфликти в тях, защото субсидиите привличат животновъди от цялата страна.

Според Аврамов, парковете се раздават по административна процедура, пасищата, на стойност един лев на декар, а извън парковете в едни и същи общини пасищата се отдават на търг с цени, които започват от 12 до 14 лева на декар.

Темата с тези пасища „БАНКЕРЪ“ коментира още от 2021 г. в публикацията си „Пилеем европейски пари за нашенски вреди“, но очевидно тя все още не може да достигне до адекватно решение.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст