Борбата за мястото на бъдещия министър-председател на Канада навлезе във финалната фаза. Седмица преди да приключи регистрацията на кандидатите за поста лидер на управляващата Либерална партия официално се включи и Кристия Фрийланд, – доскорошният вицепремиер и министър на финансите. Именно нейното шумно напускане на правителството в средата на декември до голяма степен провокира оставката на Джъстин Трюдо като лидер на партията, което по-късно ще доведе и до оставката му като министър-председател.
Избирането на Фрийланд, която обеща да се конфронтира жестоко с новия шеф на Белия дом Доналд Тръмп, за нов лидер на партията на 9 март обаче далеч не е гарантирано. И дори да спечели победата, тя няма да задържи дълго на висшия държавен пост.
Тази година в Канада ще се проведат парламентарни избори.
А в момента управляващата партия почти двойно изостава в рейтинга от опозиционните консерватори, което предвещава загуба с гръм и трясък. „Балотирам се се, за да се бия за Канада“ написа Кристия Фрийланд в социалната медийна платформа X на 17 януари, обещавайки официално да стартира кампанията си за партийния пост през следващите дни.
И на събитие в Торонто само два дни по-късно тя официално обяви кандидатурата си за следващия министър-председател на страната. Тъй като настоящата политическа криза доведе до противоречия между канадските власти относно това какво трябва да направи Отава в отговор на заплахите на Доналд Тръмп да наложи 25% мита върху канадските стоки, не е изненадващо, че голяма част от предизборните изявления на Фрийланд засягаха новоизбрания президент на САЩ. Предупреждавайки, че новият лидер на Белия дом представлява „екзистенциален риск“ за Канада, Кристия Фрийланд безапелационно описа себе си като „тестван в битки лидер с белезите, които го доказват“, давайки да се разбере, че само тя е способна да преговаря с непостоянния и непредсказуем американски президент.
„Имам съобщение за Тръмп: Ние сме ваш съсед и най-важният ви търговски партньор. Но ако битката стигне до нашата врата, просто не забравяйте, че ние обичаме страната си толкова, колкото вие обичате вашата. Канада няма да ескалира ситуацията. Но ако стана премиер, Канада никога няма да отстъпи“, тържествено обеща кандидатът за лидер на страната.
В същото време кандидатката за лидер на Либералната партия се похвали, че
Доналд Тръмп не я харесва, защото е била „твърда, решителна и ефективна в защитата на Канада“.

Да припомним, че по време на първия президентски мандат на Доналд Тръмп именно Фрийланд беше една от ключовите фигури в преговорите по споразумението за свободна търговия между Канада, САЩ и Мексико. И оттогава американският президент републиканец наистина не изпитваше много симпатии към нея. Веднага след оставката й като вицепремиер и министър на финансите в средата на декември, Доналд Тръмп я нарече „тотално токсична“ и „извънредно неспособна да сключва сделки“ персона.
Обещанието на Фрийланд да се противопостави адекватно на агресивната политика на американския лидер обаче може да не е достатъчно, за да спечели изборите на бъдещия лидер на Либералната партия на Канада и, като следствие, на новия министър-председател.
Първо, преди да затръшне скандално вратата и да напусне правителството на Джъстин Трюдо поради разногласия относно отговора на заплахите на Доналд Тръмп,
тя дълги години беше почти дясната ръка на канадския премиер.
През следващите седмици Кристия Фрийланд ще трябва да убеди електората, че нейният курс ще бъде различен от този, следван от години от вече дълбоко непопулярния лидер на либералите. Второ, далеч не е сигурно, че самата партия ще предпочете да разчита на силен преговарящ, както се представя Фрийланд, отколкото на опитен икономист, изпитан от реални кризи, олицетворен от друг кандидат за партийно ръководство като Марк Карни.

Той обяви кандидатурата си за ръководството на либералите дни преди Кристия Фрийланд. Карни преди това оглавяваше Банката на Канада и след това беше управител на Банката на Англия седем поредни години – от 2013 до 2020 г., ставайки най-младият управител в нейната история (през 2013 г. той беше на 48 години) и първият чужденец, заемал тази длъжност. А фактът, че Канада се справи с финансовата криза от 2008 г. по-бързо от други страни от Г-7, а Обединеното кралство се справи с икономическите проблеми от периода след Брекзит, често се приписва на този високообразован икономист с богат опит на Уолстрийт.
Кой ще спечели ще стане ясно на 9 март, когато Либералната партия насрочи избори за нов лидер
и съответно нов правителствен ръководител на мястото на Джъстин Трюдо, който обяви оставката си на 6 януари, запазвайки и двете позиции до като съпартийците му решават за наследник. Който и да спечели тази надпревара обаче, той или тя рискува да стане рекордьор по най-кратък премиерски мандат. Парламентарните избори в Канада трябва да се проведат преди 20 октомври, но и трите опозиционни партии в страната вече обещаха да проведат вот на недоверие към малцинственото либерално правителство скоро след подновяването на парламента на 24 март, което прави вота вероятно да се проведе още тази пролет.
Проучванията на общественото мнение не са никак благоприятни за сегашната управляваща партия. Според последната оценка на социалната мрежа Nanos, либералите изостават почти наполовина от опозиционните консерватори: първите се подкрепят от около 23% от избирателите, а вторите са подкрепени от солидни 45 процента. Това означава, че след кратък мандат на поста от един от наследниците на Джъстин Трюдо, юздите на властта ще преминат към лидера на консерваторите Пиер Поилиевре.
Докато започваше предизборната си кампания, Кристия Фрийланд не можа да устои да удари лидера на консерваторите, наричайки го слаб политик, който, ако бъде избран за министър-председател, ще „хване първия полет до Мар-а-Лаго, за да целуне пръстена“ и „ ще се наведе и ще ни предайте.“ Въпреки че самият Пиер Поилиевр, напротив, наскоро говори за твърдата си решимост да защитава интересите на Канада пред лицето на заплахите на Доналд Тръмп, обещавайки да се „бори за Канада“.
(по материали от чуждестранния печат)