“Твоят живот зависи от теб”, напомня режисьорът Кремена Будинова с филми за жертви на насилие

кремена будинова

“Твоят живот зависи от теб” – това послание обединява двата нови късометражни документални филма на режисьора Кремена Будинова – определяна от колегите си като явление, тъй като е незряща, а се е посветила на визуално изкуство като телевизията.

Те са посветени на историите на две жени от ромски произход, жертви на домашно насилие. Филмите бяха показани днес (22 януари) в пресклуба на БТА по време на представянето на резултатите на едноименния проект “Твоят живот зависи от теб” на фондация “Ромски свят – 21 век”, финансиран от Европейския съюз и Българския фонд за жените.

Преди излъчването на филмите авторката им Кремена Будинова представи Снежана Илиева – също жертва на домашно насилие, чийто бивш съпруг – полицай – я пребива, а след това кара малолетните й деца да бършат кървавите следи, за да няма доказателства, когато дойдат колегите му, отзовали се на сигнала за помощ, подаден от съседите й.

Будинова призна, че ако беше снимала филм за Снежана, той е щял да стане истинска сензация, но не го е направила поради една единствена причина – тя, за разлика от другите две нейни героини на филмите, има подкрепата на своето семейство. По този повод режисьорката подчерта, че ромската общност, чиито представители са момичетата от късометражните й филми, има голям проблем с домашното насилие – стереотипите в нея са такива, че го допуска за нещо нормално.

Смята се, че ако пострадалият се оплаче, това е срамно клеймо не за насилника, а за него. Освен това в ромските семейства е нещо естествено момичето на 13, 14 и 15-годишна възраст да заживее с някого на семейни начала и близките му да са доволни, че то вече се е омъжило.

При първия случай Будинова създава документален филм за Лилия от Априлово. Тя е майка на четири деца. Омъжва се на 13-годишна възраст, след като майка й я съветва да заживее с приятеля си, за да не я обсъждат хората. Тя е бременна във втория месец, когато въпросният мъж я изоставя. Малко по-късно среща втори, който я иска за жена, а реално я превръща в проститутка в Брюксел. Взима й всичките пари, с които си купува наркотици и я малтретира по всякакви начини.

Тя няма подкрепа от никого, защото, след като ражда първото си дете и го оставя на родителите си, те отказват повече да я виждат. Робството й приключва, след като бременна с поредното дете, се връща със сутеньора си в България, за да може той да я остави в родината и да започне начисто в Белгия – с нова жертва.

При втората история главната героиня Данчето израства по институции. Тя има 12 братя и сестри, но реално знае каква е съдбата само на четирима от тях. Баща им ги пребивал, а нея – дори наръгал. Майка й пък избягала с друг мъж, а когато след години Данчето успяла да я намери, родителката й я посрещнала с думите: “За какво си ми? Аз си имам други деца”.

След като навършила пълнолетие, Данчето заминала за Италия при една приятелка, за да й помага в гледането на бебето й. Първите два месеца жената се отнасяла добре с Данчето, докато в един момент започнала да я тормози. Не й давала дори да яде. Един ден Данчето случайно дочула разговор между нейната приятелка и братовчед й. Той й правел забележка, че като не й дава да яде, няма да изкара никакви пари от нея, когато я прати да проституира. Така Данчето разбрала какъв е планът на “приятелката” й и избягала. Започнала работа в дом за възрастни хора. Но и там не й провървяло – управителка й взела документите и я превърнала в модерен роб.

Данчето не получава заплата, като й обявили, че й правят голяма услуга, като я оставят да живее в дома. В един момент жената придобила смелост и заплашвайки работодателката си, че ще сигнализира за задържаните документи и за липсата на заплащане, успяла да се върне в България. Тук получила подкрепа и от неправителствени организации, които й помогнали да започне да се лекува, тъй като в резултат на диабета, който имала от малка, с едното око била почти ослепяла.

Въпреки нелеката съдба и в двата филма главните героини са изпълнени с надежда, че оттук нататък животът им ще е по-добър. Те чувстват подкрепа, а освен това са уверени, че са достатъчно силни да продължат напред, тъй като те са тези, които определят живота си.

Адвокатът – консултант по филмите – Яничка Методиева – отбеляза в кои епизоди от живота на двете момичета е възможно и други жени да се разпознаят. Това са моментите, в които жените взимат грешни решения, тъй като не чувстват подкрепа от семейството си, изпълнени са със страх или се чувстват тотално зависими от насилниците си.

Затова най-важната поука от двете истории бе, че потърпевшите трябват да вземат живота си в свои ръце, защото това, което им се случва, зависи в голяма степен от техните решения и от социалната им среда.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст