Годишната среща на Световния икономически форум в швейцарския алпийски курорт Давос започна в понеделник (20 януари) и приключва утре (23 януари). По традиция форумът събира световния елит от политиката и бизнеса. Тази година в луксозния курорт пристигнаха 60 държавни и правителствени ръководители, но огромна част от водещите лидери го пропуснаха. Въпреки че събитието е престижно, все по-често бива критикувано като ненужен лукс, който няма никакви важни последствия.
Редица анализатори смятат, че основната причина за отсъствието на големи играчи е фактът, че на 20 януари бе церемонията по встъпването в длъжност на американския президент Доналд Тръмп. Събитието засенчи всички други световни изяви заради очакванията, че новата администрация във Вашингтон ще промени досегашния международен ред в политиката и търговията. Това би направило много от дискусиите излишни.
Явно на мнозина лидери им се е сторило странно да обсъждат теми, които съвсем скоро може да не са актуални,
пометени от ентусиазма на Тръмп да направи Америка отново велика.
Повечето от тях не огласиха официална причина за отсъствието си, а други се оправдаха с вътрешни проблеми за разрешаване от сорта на политически кризи и икономически сътресения.
Самият Тръмп се очаква да се включи във форума в четвъртък (23 януари) – чрез видеоконферентна връзка. А сред отсъстващите лидери са индийският премиер Нарендра Моди, китайският президент Си Цзинпин, френският президент Еманюел Макрон, лидерът на Италия Джорджа Мелони, както и британският премиер Киър Стармър.
Световните медии съобщават, че Г-7 – групата на най-развитите икономики в света – Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония – ще бъде представлявана единствено от германският канцлер в оставка Олаф Шолц.
Събитието обаче бе уважено от
председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,
от вицепремиера на Китай Дън Сюесян, от президенте на Украйна Володимир Зеленски, от президента на Аржентина Хавиер Милей, както и от президента на ЮАР Сирил Рамафоса.
В Давос има представители и на новата власт в Сирия, както и ръководители на световни организации, сред които Международния валутен фонд, ООН и Световната здравна организация.
Дори усилената проверка из сайтовете на българските институции
не успя да открие кой от нашите политици ще присъства на форума.
Това съвсем не е странно, защото правителството беше сформирано съвсем скоро. Но само на пръв поглед. Защото, ако имаше поне половин доза приемственост, от преди две седмици щеше да се знае кой какво прави на тема Давос.
Затова все още пресният премиер Росен Желязков замина на двудневно работно посещение в Страсбург, където се срещна с ръководителите на всички важни за България европейски институции – председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Антониу Коща и председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.
Целта на посещението му е да представи
основните приоритети на редовното българско правителство,
което безспорно е по-важно от лъскавия Световен икономически форум в Давос, където “нещата” се уреждат сякаш между другото. Покрай официалната програма и още по-официалните изказвания и изявления.
Президентът Румен Радев също го хвана липсата в Давос, защото във вторник (21 януари) се оказа почетен гост и лектор на Софийския икономически форум. Пред гостите на събитието той не пропусна да понаплюе Европейския съюз. Тезата му бе, че първопричината за проблемите на Обединена Европа е
кризата на лидерството, която имала две измерения – компетентност и честност.
Световният икономически форум води началото си от 1971 г., когато Европейската комисия и Европейската индустриална асоциация събират на среща в швейцарския зимен курорт водещи европейски бизнес-лидери. През годините събитието стана обект на оста упреци, че е много елитарно (от масонски тип), безумно скъпо и… напълно излишно.
Тази година основните теми на форума са… разнопосочни, но само на пръв поглед: завръщането на Тръмп в Белия дом, климатът, изкуственият интелект, световната търговия и икономическият растеж, войните в Украйна, Судан, Близкия изток и… къде ли не по земното кълбо.
Въпреки това, мнозина световни лидери решиха, че трябва да решат проблемите си вкъщи, без изобщо да си дават сметка (или въпреки това), че въпросните проблеми са предизвикани от все по-заплитащите се световни дела.