Когато поемаше поста финансов министър преди седмица, Теменужка Петкова изглеждаше категорична в твърденията си, че страната ни има огромен шанс да влезе в еврозоната. Вчера обаче нещата започнаха да отиват в съвсем друга посока. След първото заседание на кабинета „Желязков“ Петкова съобщи, че България ще подаде искане пред Еврокомисията и Европейската централна банка да изготвят конвергентни доклади, едва когато покрием всички критерии за членство.
Страната ни не може да покрие все още критерия за инфлацията, като неизпълнението е едва 0.1 процентен пункт от тавана, който се изисква.
Днес в ефира на „Би Ти Ви“ финансовият министър даде нов повод за притеснения за това, дали ще можем да покрием и критерия за стабилни публични финанси – т.е. за бюджетен дефицит. Този дефицит в бюджета за 2025 г. не трябва да надхвърля 3%, което според Петкова ще е „трудна задача“.
Новото правителство обяви, че до 14 февруари ще внесе нов проектобюджет за 2025 г. с до 3% дефицит, като изтегли от Народното събрание проектобюджета на служебния кабинет.
„В средата на февруари България ще бъде изслушана пред Еврогрупата и на това изслушване ще видим какви са показателите ни за еврозоната. Ако ги покриваме, в 14-дневен срок ще подадем искане за извънредни конвергентни доклади„, обясни Петкова.
Според нея не е сигурно дали Европейската комисия и Европейската централна банка могат да направят отстъпка по отношение на инфлацията, както се е случило с Хърватия при приемането ѝ преди две години в еврозоната. Иначе, по думите на финансовия министър, двете институции щели високо да оценят, че България вече има редовно правителство.
Саботаж
По-рано днес депутати от „Демократична България“ определиха като саботаж последните действия на новата власт.
„Първото действие на новото правителство е масиран саботаж на еврозоната. При едни и същи данни за инфлацията, първо, правителството обяви, че ще поиска конвергентен доклад до края на януари, после при същите данни каза, че не изпълняваме критерия за инфлация. Данните не са се променяли, променя се политическата позиция на правителството“, коментира от кулоарите на парламента Мартин Димитров от обединението.
В отговор на това, Борисов обеща, че през февруари правителството ще поиска конвергентен доклад и страната ще продължи по пътя към еврото. Той обяви, че членството в еврозоната е стратегически важно за България и именно ГЕРБ била партията, която е вкарала страната ни в чакалнята.
„Така че тези, които с ритник затваряха вратата, за да отидем в коалиция с „БСП – Обединена левица“, „Има такъв народ“ и „Алианс за права и свободи“, сега говорят лъжи и седят от другата страна на вратата заедно с Пеевски и Костадинов„, заяви Борисов по адрес на „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Финансовият министър Теменужка Петкова също удари по неотдавнашните си коалиционни партньори като отново ги обвини за лошото финансово състояние на държавата. „Вижте кой управляваше публичните финанси в последните три години“, отбеляза тя.
Петкова може би е забравила, че в последните три години се изредиха няколко служебни кабинети, а редовните бюджети на държавата бяха гласувани и от депутатите на ГЕРБ. През 2023-та пък за 9 месеца „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ГЕРБ управляваха заедно.
По време на интервю за „Би Ти Ви“ Теменужка Петкова отговори уклончиво дали трябва ДДС за ресторантьорите и хляба да остане 20% или да се въведе отново по-ниската ставка. В момента анализирали дали има такава възможност, защото било важно какво ще покажат числата.
Изглежда, че за новото правителство цената на насъщния не е толкова важна, колкото вдигането на заплатите в сектор „Сигурност“ с между 30 и 50%, независимо от дупката в бюджета, за която само преди дни съобщи самият финансов министър.
„Сектор „Сигурност“ е изключително важен за България на фона на пълноправното ни вече членство в Шенген и други нови ангажименти. МВР трябва да има подготвени и мотивирани хора. Те заслужават такива заплати“, изтъкна министър.
Сроковете
Цялото това забавяне по пътя ни към еврозоната провокира въпроси дали България наистина ще успее да спази собствените си срокове.
Оценката на готовността на държавата да влезе в еврозоната отнема около 3 месеца, а и дори тя да е положителна, ще има нужда от още 6 месеца преходен период, в който населението и бизнесът ще ползват двете валути – лев и евро, паралелно.
Опасенията за ново отлагане са свързани и с това, че заради решението на КЕВР да вдигне цените на тока с 9% от януари, инфлацията може за започне отново да расте.
