Народни представители от ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат да се намали размера на наказателната лихва при просрочени задължения за граждани и фирми. С предложените промени в Закона за задълженията и договорите, депутатите настояват сегашният размер на законната лихва, който е сумата от основния лихвен процент (ОЛП) плюс 10%, да бъде редуциран до ОЛП+8% за фирмите и ОЛП+4% за гражданите.
В миналото се е предвиждало за неизпълнение на някакво парично задължение всеки длъжник, независимо от неговия статут – физическо или юридическо лице, да дължи универсална лихва за всеки ден забава. Размерът ѝ – ОЛП + 10 процентни пункта, е в сила още от 1994 г. с разпореждане на Министерския съвет.
Депутатите от „Продължаваме промяната – Демократична България“ смятат, че на фона на ниските лихви по кредитите на банките, настоящият размер на лихвата върху просрочени задължения е прекомерно висок и неоправдан.
„От подобна законова „равнопоставеност“ са застрашени най-уязвимите групи, каквито са гражданите с ниски доходи и социален статус, които често игнорират водените срещу тях производства за неплатени сметки за ток, вода или отопление и микропредприятията, които са най-често семейни фирми, които поради високия размер на законната лихва могат да бъдат изправени пред невъзможността да погасят своите задължения, многократно надвишаващи основния им дълг“, се посочва в мотивите на законопроекта.
През 2021 г. обединението направи същото предложение, като тогава аргументира искането си с това, че масово хората и фирмите по време на COVID-пандемията забавят плащания, които заради наказателната лихва в кратки срокове могат да се превърнат в непосилни за връщане.
През 2022 г., от тогавашната четворна коалиция бе направен нов опит за прокарване на предложението. Аргументите тогава обаче бяха за силно растящи цени на енергоносители, горива и основни стоки за бита.
Тогава Българската народна банка излезе с отрицателно становище за искането законната лихва от ОЛП да се намали до +4% за гражданите, като заяви, че това е недопустимо, защото Европейският съюз вече е поставил минимален праг на надбавката и тя е 8 процента. Освен това централната банка мотивира тезата си и с това, че ако законната лихва за физически лица се намали до ОЛП + 4%, тя може да се окаже по-ниска от договорната лихва по редовните потребителски кредити. Това от своя страна щяло да стимулира длъжниците да изпадат в просрочие, което само по себе си да доведе до увеличаване на дела на необслужваните кредити.
