Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев обяви необходимостта от ускоряване на изграждането на първата атомна електроцентрала в страната на фона на нарастващия недостиг на енергия. По същата причина той инструктира правителството да разработи дългосрочни планове за развитие на ядрената индустрия с цел създаване на „ядрен клъстер“.
„На фона на нарастващия недостиг на енергия е необходимо да се ускори изграждането на първата атомна електроцентрала и като цяло да започнем да създаваме ядрен клъстер в страната. Това е важна задача за осигуряване на напредъка на нашата страна“, отбелязва Касъм-Жомарт Токаев на разширено заседание на правителството. „Очаквам предложения от правителството и парламента за площадката на втората атомна централа. Отново подчертавам: нашата страна се нуждае от ядрена енергия, без това прогресивното развитие на Казахстан ще бъде под въпрос“, казва той.
През ноември 2024 г. в Казахстан се проведе референдум, в резултат на който
изграждането на първата атомна електроцентрала в страната беше подкрепено от 71.12% от участниците.
Планира се атомната електроцентрала да бъде построена преди 2035 г. в югоизточната част на страната, близо до село Улкен (в южните райони недостигът на енергия е по-голям, отколкото в други части на републиката). Стойността на проекта се оценява на 10-12 милиарда долара.
Касим-Жомарт Токаев нарече оптимален вариант включването на „международен консорциум от световни компании“ в изграждането на атомна електроцентрала. За участие в проекта се борят още руската държавна корпорация „Росатом“, китайската CNNC, южнокорейската KHNP и френската EDF.
Съществена роля за икономическия потенциал на Казахстан играят природните ресурси –
страната е богата на въглища, нефт, природен газ, редица черни и цветни метали, злато, уран, боксит. Значителните запаси от полезни изкопаеми привличат интереса на крупни чуждестранни компании. Държавата също полага големи усилия за привличане на чужди капитали в най-важните отрасли на икономиката. Насърчаването и защитата на чуждестранния капитал се регулира с над 20 законодателни и нормативни акта.
Общият брой на регистрираните предприятия с чуждестранно участие е над 1400. Законът позволява репатриране на печалбата на чуждите и смесени компании.
