Европейският съюз може да обмисли да продължи напред с „коалиция на желаещите“ и да не чака всичките 27 страни членки да се съгласят за създаването на съюз на капиталовите пазари в опит да извади от задънената улица своя десетгодишен план и да финансира инвестиционната дупка от почти един трилион евро. Тези намерения заяви еврокомисарят за финансови услуги на блока Мария Луиш Албукерке. В първото си интервю на тази позиция тя каза, че е за предпочитане всичките държави от ЕС да се присъединят към инициативата, но остава отворена и за алтернативи по въпроси, при които споразумението е малко вероятно.
„Онова, което имам предвид, е че могат да се оформят сдружения от различни държави“, посочва Албукерке. И допълва, че „те могат да се групират и да популяризират идеята и да намерят най-добрите решения“ … „но основният въпрос е трябва ли да чакаме всяка страна да развие собствен капитлов пазар, което досега не се е случило“.
Коментарите на Албукерке са значителен отклонение от пътя, който утъпка ЕС през последното десетилетие когато търсеше пълно единодушие в подкрепа на усилията да намали националните бариери и да създаде жизнени капиталови пазари, предлагащи финансиране на компаниите и доходи на спестителите на територията на ЕС.
Напредък обаче почти нямаше, защото страните членки споряха по ред условия като единен надзор или данъчно облагане, дори когато политиците предупреждаваха, че изискванията на зеления преход правят проекта по-наложителен. Поредица от доклади през миналата година дадоха свеж тласък на процеса, включително и изследването на бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги, който предупреди, че самият блок е застрашен без по-голямо финансиране.
Компаниите за финансови услуги, от своя страна, засилиха натиска за реформи като облекчаване на наредбите за секюритизация – мерки, които биха могли да стимулират кредитирането на банките и да генерират сериозни такси и комисионни за организаторите на сделките.
„В момента имаме около 11 трлн. евро в банковите сметки“, посочва Албукерке. И обяснява, че „дори малка част от тази сума да бъде впрегната да работи на капиталовите пазари, най-вече за ценни книжа, това ще е огромна подкрепа на възможността на корпорациите ни да получат необходимия капитал“.
„Коалиция на желаещите“ би могла да работи в различни области: за разрастване на пазара на дребни инвестиции или за изравняване на данъчното третиране на трансграничните инвестиции. Големи държави, между които Франция и Испания, натискат за създаването на по-малки групи, за да се излезе от някои патови ситуации, включително и предложението на Мадрид за създаването на места за тестване на идеи и иновации.
Тези предложения определено тревожат някои по-малки страни членки на ЕС, които се опасяват, че обединение между големите икономики може да изтегли ликвидност от по-слабо развитите им капиталови пазари. Което поражда въпроса защо и по-малките държави не искат да постъпят по същия начин и да се присъединят към по-едрите стопанства, след като не могат да развият собствен капиталов пазар, ако нямат достатъчно ликвидност и достатъчно участници.
Страните членки на ЕС не се нуждаят от одобрението на Европейската комисия, ако някои правителства искат да стартират подобни инициативи. Албукерке обаче иска да участва, за да гарантира, че всеки потенциален акт няма да създаде допълнителни бариер, които да не допуснат присъединяването и на други нации. Тя информира, че Брюксел ще изложи приоритетите си за обединение на спестяванията и инвестициите през „следващите няколко месеца“, което ще даде повече подробности за пътя напред.
Десет години след като изложи проекта си за единен финансов пазар, ЕС се натъква на свежо разделение в области извън капиталовите пазари. Един от най-показателните примери е офертата на „Уникредит“ за поглъщането на „Комерцбанк“ – сделка, на която яростно се противопоставя германската банка и правителството в Берлин. И която е естествено следствие на банков съюз и е в полза на клиентите, защото по-големите банки, работещи извън своите граници могат да предложат по-добро обслужване и по-ниски разходи.
Друг проблем е по-стриктният и обхватен подход на ЕС към финансовото регулиране точно когато президентът на Съединените щати Доналд Тръмп планира вълна от дерегулиране в страната. Което принуди някои държави, между които Франция, Германия и Италия, да поискат от ЕК да преразгледа някои правила.
Албукерке посочва, че нейната гледна точка е, че „определено трябва да има по-добро и опростено регулиране, за да се намали натиска от него върху компаниите“ и да се съхрани „равнопоставеността между банките на ЕС и на глобалните партньори“.
Целта на публикувания на 29 януари „Компас за конкурентоспособност“ на ЕС е да послужи като ръководство за следващите пет години за конкуренцията с други едри играчи като Съединените щати и Китай. Както и за прилагането на повечето препоръки на Драги. Той включва предложения за ограничаване на регулирането, за подобряване на достъпа до финансиране, за по-ниски енергийни разходи и за намаляване на зависимостта, свързана с особено важните материали.
