След като преди седмица (на 23 януари) станаха известни филмите, номинирани за “Оскар”, едва ли има учудени, че сред заглавията е и “Дюн: Част втора”. Ето някои любопитни факти около него, за да сте подготвени, преди да отидете да го гледате, ако още не сте го направили.
Епичният научно-фантастичен роман на Франк Хърбърт „Дюн” е публикуван за първи път в средата на 1960-е. Още през 1966 книгата получава наведнъж две престижни награди за постижения в областта на фантастиката – „Хюго” и „Небюла”.
Днес “Дюн” с право се смята за един от най-значимите sci-fi-текстове на XX век. Самият Хърбърт е написал пет продължения на романа. След смъртта на писателя синът му Брайан Хърбърт в съавторство с фантаста Кевин Андерсън подготвя и издава още 17 продължения и предистории (най-новата към момента книга беше пусната в продажба през 2022 г. с подзаглавие „Наследникът на Каладан”).
Роман, който е невъзможно да бъде екранизиран
Дълго време се смяташе, че оригиналната „Дюн”, събитията в която се развиват в далечното бъдеще в разкъсвана от феодални войни галактика, не може да бъде екранизирана. Проблемът не е толкова в това, че на екрана трябва да бъдат “пренесени” необикновените технологии и светове, измислени от Хърбърт, колкото предаването на религиозните, социалните и политическите нюанси на романа. Въпреки това били направени няколко опита “Дюн” да бъде екранизирана.
В частност, през 1970-е Алехандро Ходоровски работил над 14-часова киноверсия; смятали за ролите да наемат Салвадор Дали, Мик Джагър, Ален Делон и Орсън Уелс.
След няколкогодишна работа над проекта бюджетът му толкова се разраснал, че се
наложило да се откажат от екранизацията.
През 1984 година на екраните излиза версията на „Дюн” на Дейвид Линч. На зрителите бил представен филм с продължителност 2 часа и 15 минути, докато самият Линч очаквал да бъде около 3 часа. В резултат повествованието, да кажем така, се получило доста несвързано; този вариант на „Дюн” не го спасили нито ефектната (най-малкото по мерките от средата на 1980-е) визуализация, нито участието на Кайл МакЛоклън, Макс фон Сюдов и Стинг.
Екранизацията се провалила и получила унищожителни отзиви от критиците. Дори самият Линч по-късно се изказвал негативно за тази си работа – което не попречило на „Дюн” да стане култов филм.
Половин век след появата на романа „Дюн” Дени Вилньов намира оптималния подход към екранизацията. Той, както самият режисьор признава в интервюта, се състои в следното: „Самата история е доста проста. Сложното е в наситения свят, в детайлите и нюансите. Трябваше ни време, за да намерим равновесната точка и без да лишаваме света от изразителност, да го направим достъпен даже за аудиторията, незапозната с „Дюн”.
Какво имаше в първата „Дюн” на Дени Вилньов
По различни изчисления излязлата през 2021 година „Дюн” на Вилньов обхваща от половината до две трети от първоизточника. Херцог Лито от династията на Атреидите получава във владение от императора полупустинната планета Аракис, известна също като Дюн.
На повърхността на планетата добиват меланж или „подправката”, свръхценно вещество, необходимо за космическите полети. Съзнавайки, че го въвличат в политическа игра, Лито все пак напуска принадлежащия му Каладан и заминава за Дюн заедно със сина си Пол и майка му, наложницата на Лито – Джесика. Херцогът загива в резултат на предателство. Пол и Джесика успяват да се спасят; те се присъединяват към фремените, коренните жители на Дюн.
„Дюн” на Вилньов впечатлява критиците и зрителите с мащаба, визуализацията, звука и голямото съответствие със съдържанието на романа. Прожекцията на филма по света му донася повече от 430 милиона долара при предполагаем бюджет 165 милиона. За отбелязване е, че Вилньов е снимал „Дюн”, без да знае дали ще може да я довърши: Warner Bros. и Legendary Pictures одобрили продължението чак през октомври2021, вече след като филмът бил излязъл на екраните. При това работата върху сценария на продължението била започнала малко по-рано – през 2019 година.
Какво се случва в „Дюн – Част втора”?
Във втората част на „Дюн” са събрани най-зрелищните и завладяващи фрагменти на романа. Пол се присъединява към фремените, но отношението към него и майка му от страна на жителите на пустинята се оказва нееднозначно. Едни виждат в младежа шпионин, други – месия.
Така или иначе, на Пол му се налага да доказва на фремените, че може напълно да бъде смятан за един от тях. Сред тестовете, с които му се налага да се справи, е пътуване из пустинята върху Шаи-Хулуд, гигантски пясъчен червей. Освен това Пол има роман с фременката Чани. А към финала възмъжалият герой влиза в открита конфронтация с дома Харконен и императора Шедъм IV – силите, поради чиито интриги загива баща му, херцог Лито.
„Дюн: Част втора” трае 167 минути, това е с 10 минути повече от първия филм. При това е ясно, че зрителите ще видят далеч не всички заснети от Вилньов сцени. Ще кажем, че първият филм би трябвало да трае около четири часа – с други думи, от него са изрязани около 90 минути.
Самият Вилньов, сравнявайки процеса на премахване на вече готови сцени с харакири, признава, че за него е важен не общият хронометраж, а темпът и вътрешната енергия на филма. Затова, според него, не трябва да очакваме, че разширените версии на двете части на „Дюн” някога ще бъдат пуснати на Blu-ray или стриймингите.
Вилньов смята, че да се добавят премахнати преди това сцени в подготвената за прожекция версия, е равносилно на това да създаваш чудовището Франкещайн. Западните критици, гледали втората „Дюн” една седмица преди заплануваното за 1 март широко представяне, останали повече от доволни от представената им версия.
„Претоварената със зрелища и трудна за разбиране поради сложността на засегнатите теми, втората част се оказва учудващо жива. По-рано Вилньов изпитваше трудности, когато трябваше да намери баланс между картината и повествованието, сега се е справил почти идеално” – пише Vanity Fair. „Сушата при блокбъстърите свършва благодарение на блестящото продължение, събитията в което се разгръщат на повърхността на знойната пустинна планета” – съобщава New York Post
С похвали бяха удостоени не само специалните ефекти и екшън сцените, но и играта на актьорите. Значителна част от комплиментите, естествено, събра изпълнителят на главната роля Тимъти Шаламе. Според Financial Times трансформацията на актьора в образа на Пол е гръбнакът на филма. „Шаламе убедително отразява трансформацията на персонажа от незрял юноша в надарен власт спасител” – добавят от CNN.
„Дюн: Втора част” – действащи лица
Тимъти в образа на объркания (но не лишен от воля) младеж видяхме в първата „Дюн” през 2021 година. Заедно с него в продължението са се пренесли: Зендая (Чани, на която сега се отделя много по-голямо внимание, отколкото в предишния филм), Ребека Фъргюсън (леди Джесика), Джош Бролин (наставникът на Пол Хурни Халек), Хавиер Бардем (Стилгар, лидер на едно от племената на фремените), Дейв Батиста и Скарсгард (двамата представляват дома Харконен), а също така Шарлота Ремплинг (преподобната майка на ордена Бене Хесерит, чийто член е Джесика).
Някои персонажи и, съответно, актьори са останали в миналото, затова пък съставът се е попълнил с интересни нови изпълнители. Леа Сейду се появява на екрана в образа на леди Марго, още една представителка на ордена Бене Хесерит. Кристофър Уокън е в ролята на император Шедъм IV, Флорънс Пю – в ролята на дъщеря му принцеса Ирулан, Аня Тейлър–Джой – на Алия, сестрата на Пол, която съумяла да установи ментален контакт с майка си и брат си още преди да се роди.
Ролята на Фейд-Раута, племенника на барон Харконен се паднала на Остин Бътлър. Вилньов описал създадения от Бътлър образ като „нещо средно между психопат убиец, олимпийски шампион по фехтовка, змия и Мик Джагър”. Тук му е мястото да си спомним, че когато работел над „Дюн”, Ходоровски виждал в ролята на Фейд- Раута именно Мик Джагър (във филма на Линч персонажа играе Стинг).
Трудности по време на снимките и червясали пуканки
„Дюн: Част втора” е мащабен скъпоструващ филм и създаването му, разбира се, било съпроводено от някои трудности. Да кажем, снимките на пътуването на Пол върху пясъчния червей отнели цели три месеца. При това на площадката нямало нито червей (по понятни причини), нито поне негов пълен модел. Все пак бяха пресъздали малка част от Шаи-Хулуд – за да могат актьорите да имат поне някакъв ориентир.
Любопитното е, че за разлика от Шаламе зрителите (поне американските) могат напълно да разчитат на среща с червея: в кината в САЩ ще се появят специални кофи с пуканки, оформени като малки Шаи-Хулуди (за да бръкнеш да си вземеш пуканки, трябва да пъхнеш ръка право в устата на чудовището).
Трудности създавали и романтичните сцени с участието на Пол и Чани. Снимали ги в Йордан, като се стараели да работят колкото се може по-бързо: работата била там, че Вилньов искал да използва специалната мека светлина преди залез-слънце, затова снимачната група имала не повече от един час на денонощие.
Особено трудно му било на Стелан Скарсгард: за да му поставят грима и да се напъха в костюма на барон Харконен, всеки ден били му необходими 6 – 8 часа. За да излезе от образа, му трябвали още 2 часа. В костюма, чието тегло било около 40 кг, била вградена охладителна система. „Без нея щях да получа инфаркт” – признава си 72-годишният Скарсгард.
