Общо 1147 неравноправни клаузи в 357 договора за бързи кредити е установила Комисията за защита на потребителите (КЗП). Това отчете икономическият министър Петър Дилов по време на редовния петъчен парламентарен контрол в отговор на въпрос от депутата от МЕЧ – Христо Расташки.
Поставяйки питането си, Христо Расташки обърна внимание, че над 1 млн. български граждани страдат от неравноправните клаузи и агресивните практики на небанковите финансови институции – по-известни като фирми за бързи кредити.
Расташки припомни как през ноември 2024 г. Комисията за защита на потребителите е извършила проверки на небанкови финансови институции, в които са установени множество неравноправни клаузи в общите условия и в договорите за кредит с потребителите.
Тогава председателят на Комисията за защита на потребителите дал 14-дневен срок на фирмите да коригират договорите и общите си условия, като в противен случай ги предупредил, че КЗП ще заведе колективни искове от името на засегнатите лица. В тази връзка Расташки попита колко дела са образувани и в каква съдебна фаза са.
Министър Петър Дилов отговори, че към настоящия момент процесът по отстраняване на неравноправните клаузи все още не е приключил.
Той добави и че по отношение на вече сключените договори, съдържащи неправомерни клаузи, КЗП не разполага с правомощия, за да ги обяви за нищожни или пък да преустанови с административен акт прилагането им.
Ето защо той призова потребителите на небанкови финансови услуги да внимават какви договори подписват. Добави и че е наясно, че в повечето случаи тези кредити се теглят за плащане на битови сметки, заради което информира народните представители, че планира среща с председателя на КЗП за изграждане на механизъм с превантивен характер.
От друга страна министър Дилов отчете, че в резултат на предприетите от КЗП действия около 85% от фирмите за бързи кредити са се съобразили с направените препоръки и са изменили или отстранили неравноправните клаузи от своите договори.
В останалите случаи, в които кредиторите не са се съобразили с направените препоръки, КЗП е взела решение за завеждане на 14 колективни иска.
На този етап КЗП е предприела действия за предявяване на 10 колективни иска в съда за прогласяване на съответните клаузи за неравноправни, като по три от тях са образувани дела, а по останалите – образуването им от Софийски градски съд предстои. Също така тепърва ще бъдат заведени и още четири колективни иска срещу небанкови финансови институции.
Отговорът на министъра не удовлетвори народния представител Христо Расташки. По думите му в България има над 120 фирми за бързи кредити. Той бе категоричен, че с препоръки КЗП няма да може реално да защити потребителите, тъй като основната печалба на небанковите финансови институции е от неустойки и от неравноправни клаузи.
Той се съгласи с министъра, че КЗП не разполага с правомощията сама да отмени неравноправните клаузи, но припомни, че тя може да налага глоби и което е още по-важно – тя е задължена да води колективни дела за всеки един договор с неравноправни клаузи, а не да отчита само три броя образувани дела в съда.
„Сигурен съм, че при 90% от договорите на над 120 дружества за бързи кредити има неравноправни клаузи“, продължи Христо Расташки и призова КЗП да си свърши работата и да заведе много повече колективни дела, с които да предпази гражданите.
След това депутатът от МЕЧ постави и още един въпрос, а именно кога КЗП и Министерството на икономиката ще започнат да работят с БНБ, така че да има отнети лицензи на най-бруталните рекетьори сред небанковите финансови институции. Този въпрос обаче остана без отговор.
