Ако перифразираме известния виц за Иванчо, „Бойко каза, че ще ни раздаде обещаните постове, ама след като приемем бюджета“. В това отношение позицията на лидера на ГЕРБ е необичайно ясна, при това вече седмица не се е променила, което само по себе си е нетипично за него. Въпросът е защо и по темата вече се появиха различни догадки.
Някои съзряха причината в заплахи от страна на Пеевски (дори се появиха предположения, че взривът в Банкя не е нищо друго, освен предупреждение към Борисов). Други привидяха поредна проява на старото съдружие между двамата. Представители на ПП-ДБ, например, заявиха, че с този ход Бойко Борисов иска да задържи колкото е възможно по-дълго на постовете им кадрите на „новоначалника“ – на този етап заместник-министрите, а също и други по йерархичната стълби надолу. Това би било валидно и за областните управители, но, както е известно, Пеевски разпореди, а (почти) всички припознаващи се като негови кадри незабавно изпълниха заповедта и подадоха оставки.
Колкото и да са правдоподобни психо-аналитичните и пропагандно-политическите обяснения на тези твърдения на ПП-ДБ, те изглеждат далеч от истината. Бойко Борисов наистина има
сериозни мотиви да отлага назначенията във втория ешелон
на изпълнителната власт след приемането на Бюджет 2025, но те едва ли са продиктувани от желанието да се защитават кадрите на Пеевски. В случая Борисов остава верен на себе си и отчита личните си интереси и интересите на партията си (именно в тази последователност), при това опирайки се на своя доста богат опит от коалиционни взаимоотношения.
Нека припомним, че нареждането на кадровия пасианс в кабинета на Росен Желязков приблизително възпроизвежда подхода, прилаган в тройната коалиция на БСП – НДСВ – ДПС от 2005-2009 година. Но още на нивото на общата конструкция забелязваме някои особености. В днешната управленска коалиция „3+1“ малките партньори БСП и ИТН (които имат много скромна електорална подкрепа) се радват на необичайна щедрост от страна на “големия брат“ ГЕРБ при разпределението на министерските кресла. Причината е ясна – малките партньори погазиха безцеремонно свои политически принципи, при това влизайки в управление, натоварено с големи неизвестни и рискове. За да предприемат подобен хазартен ход, Борисов бе принуден да заложи неустоима примамка.
Но това не означава, че той си прави илюзии относно възможните шикалкавения на БСП и ИТН, когато се наложи да се вземат трудни решения. Тъй като
иска да ги обвърже с ясно поемане на политическа отговорност
и да затрудни опитите за измъкване, Борисов конструира схемата на сделката „постове във втория ешелон срещу подкрепа за бюджета“ по изгоден за себе си и за ГЕРБ начин. Първо – ясна подкрепа за политическата обосновка и конкретния вид на бюджета, после кадровите печалби. Най-вероятно Борисов ще иска от БСП и ИТН не само единодушно гласуване, а и активна публична защита на възприетия подход. Ясното и необратимо ангажиране на малките партньори е важно по няколко причини.
Първо, очевидна цел на ГЕРБ е да разобличи и разгроми финансовия „гуру“ на ПП-ДБ Асен Василев, а по този начин да вмени вина за днешното окаяно състояние на публичните финанси на цялата коалиция, доколкото – поне засега – тя брани самоотвержено Василев. На пръв поглед подобна задача би паснала идеално на ИТН и донякъде на БСП, но не бива да се забравя, че те подкрепяха категорично Василев при подготовката и приемането на Бюджет 2022 и сами активно участваха в наддаването, откъдето започна сривът.
Заставайки рамо до рамо с ГЕРБ в атаката срещу Василев и бюджетната философия на ПП-ДБ,
малките партньори закономерно ще получат контра-обвинения,
че сами са участвали в създаването на проблема. По този начин те ще бъдат приравнени по статут на съучастник, какъвто основателно се приписва на ГЕРБ заради участието в „сглобката“. Така БСП и ИТН ще бъдат вкарани в същия кюп с ГЕРБ и разграничаването от управлението при бъдещи проблеми ще стане много по-неубедително и морално-уязвимо (доколкото въобще може да се говори за морал в тази компания и в днешната българска политика въобще).
Още по-важно е едно друго съображение на Борисов. Той вече обяви, че социални разходи няма да бъдат орязвани, т.е. това правителство няма намерение да предприема болезнени и политически непопулярни мерки, дори цената да е признаване на по-висок бюджетен дефицит и неизбежното отлагане на приемането в еврозоната. Проблемът обаче е в това, че без известно ограничаване, замразяване или поне разсрочване на разходите няма как бюджетът да бъде стабилизиран, особено като отчитаме, че правителството и мнозинството нямат идея как реално, разумно и своевременно да увеличат приходите в хазната. Това означава, че
проблемите се замитат временно под килима,
но неизбежно ще започнат да изникват отново в следващите месеци. Тогава ще трябва да се адресира политическа отговорност, а Борисов иска да намали опасността малките партньори в типичния им стил да се изхлузят и да стоварят върху него цялата вина.
Едва ли Борисов и хората около него, които имат опит в бюджетирането, не са наясно, че временното замазване на големите въпроси не е добро решение, но вероятно имат някакви съображения да печелят време. Колкото по-дълго фактически управлява страната, толкова по-големи са шансовете на Борисов да се защити от заплахите, които смята за най-сериозни и реални. Лидерът на ГЕРБ не обича протестите, но изглежда не те го плашат най-силно в момента.
Затова предполагаемият замисъл на Борисов е да укрепи управлението, като минимизира добре известните рискове от дестабилизация в първоначалния етап, както и залагането на противоречия, които могат скоро да доведат до разклащане на конструкцията.
Прави впечатление също така сдържаността и търпението от страна на ДПС-Доган, което вероятно означава, че те са наясно с намеренията на Борисов и тези намерения засега ги устройват (няма спор какво в момента е най-важно за тях).
Всичко посочено дава основание да предположим, че след приемането на бюджета през март, предстоят сериозни размествания на пластовете, които няма да се ограничат до кадровите промени във втория и следващите ешелони на властта.