Прокуратурата образува формално малко на брой проверки, но не и досъдебни производства по сигнали за корупция в съда. Това стана ясно от изслушването на двама прокорори по делото „Нойзи“ пред ресорната колегия на Висшия съдебен съвет, срещу които съдията от Софийски районен съд Мирослав Петров подаде оплакване заради образуваната срещу него проверка. Съдията, който отказа да конфискува автомобила на журналиста Ивайло Цветков, подаде сигнал до Съдийската колегия с искане за защита, след като прокуратурата реши да го провери по остър сигнал от сдружение „Ангели на пътя“.
Проверката е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство, но материалите са изпратени на председателя на Софийския градски съд за преценка дали да образува дисциплинарно производство срещу съдията. Междувременно сблъсъкът ескалира и с позиции излязоха Асоциацията на прокурорите, Съюзът на съдиите, Софийската адвокатска колегия и Висшият адвокатски съвет. Опечалени родители и близки на загинали в катастрофи пък отвърнаха с протест пред Висшия съдебен съвет, изразявайки отново възмущението си от Мирослав Петров. Така се стигна до изслушване на коментиралите акта му пред медиите прокурори Николай Николаев и Йордан Петров пред ресорната колегия на ВСС.
Според Николаев той не знаел за друг съдия, който да е отказал да отнеме кола на пиян или дрогиран шофьор. Николаев отрече да е имало прокурорска „наказателна бригада“, която да провокира конфликти със съдия Петров, упреквайки го на свой ред в предизвикване на изкуствени медийни скандали. Напрежение нямало, но забелязал, че „около магистрати се появяват повече скандали, отколкото около Криско или шоубизнеса“ В тази връзка се питал „правораздаването ли се развива, или шоубизнесът е в упадък“. Николаев поднесе условно извинение на Мирослав Петров, но настоя че както защитата, така и прокуратурата има право да изрази публично позицията си.
Наблюдаващият делото Йордан Петров пък обясни, че няма как да бъде отречено правомощието на прокуратурата да извършва проверки като резултат от конституционните й правомощия да прецени дали е извършено престъпление. В случая имало законен повод за започване на проверка, но нямало достатъчно данни за извършено престъпление, поради което проверката не прераснала в разследване. Корупционните престъпления обикновено се случвали на четири очи, поради което в случая следвало да се следи за грубо изопачаване на съдебните актове.
И случаят с Мирослав Петров бил именно такъв – не е приложена законова норма, т.е. необяснимо грубо нарушение на материалния закон, което било в контраст с останалите произнасяния на съдии, като ставало въпрос за скъп автомобил и публично лице. Проверката е възложена на антикорупционната комисия, но спрямо Мирослав Петров не са прилагани специални разузнавателни средства. А в хода на проверката станало ясно, че той се произнася в една посока и решили, че не става дума да престъпление. Не стана ясно обаче дали е отказвал отнемане и на други автомобили на пияни и дрогирани водачи.
Далеч по-смущаващо е признанието на Йордан Петров, че никога не е образувал досъдебно производство срещу съдия. Това означава, че разследването на съдебната корупция е тема табу и за нея важи единствено законът на омртата. Иначе Петров даде вид на куражлия – нямало как да го задължат да не хареса или да адмирира даден съдебен акт, а функционалният имунитет на съдиите бил изначално неприложим при извършени от тях престъпления от общ характер, каквито обаче явно никой не разследва.
Така думите му, че никъде не е уредено поведението на съдиите да не бъде проверявано, както и че магистратите не са привилегировани спрямо останалите граждани, нито са недосегаеми, се оказват без съдържание. Също и оплакването, че се стигнало „до свръхреакция с невиждани размери, до нов народен съд срещу антикорупционен прокурор“. А шумният сблъсък между прокуратура и съд на тема корупция се оказва буря в чаша вода при гарантирана недосегаемост на съдебната мафия.
В крайна сметка Прокурорската колегия на ВСС се отчете със следната декларация:
„Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет остро се противопоставя на зачестилите случаи на накърняване авторитета на Прокуратурата на Република България от представители на различни власти и институции.
Свидетели сме как спрямо българските прокурори и следователи тече недопустима за страна член на Европейския съюз кампания по уронване на престижа на отделни магистрати. За съжаление участници в тази кампания са както представители на други власти и държавни институции, така и отделни представители на съдебната власт и други юридически професии.
Категорично не приемаме коментари, с които се вменява на ПРБ, както и на Прокурорската колегия на ВСС, отговорност за нечии недалновидни, погрешни и дори противоконституционни законодателни и управленски решения.
Изразяваме и своята тревога от опасните опити за третиране на прокурорите и следователите като „втора категория“ представители на съдебната власт, което по същество представлява грубо погазване на принципите на правовата държава, конституционната уредба на Република България и ангажиментите ни като страна член на Европейския съюз.
Всичко изброено неминуемо се отразява върху авторитета на съдебната власт и ерозира доверието на обществото към институциите и държавността като цяло, което може да има непредвидими и опасни последици.
В последните близо две години българската прокуратура и членовете на Прокурорската колегия на ВСС ясно демонстрираха, че са в състояние да се противопоставят на неприемливи практики и употребата на институцията за цели, несъвместими с етичните принципи на магистратите. В този период институцията бе изведена от незавидното положение, в което бе поставена, като същевременно запази своята стабилност и независимост.
Същевременно обект на кампанийно очерняне, при това в повечето случаи без никакво реално основание, са вече не само главният прокурор, неговите заместници, ръководители на отделни прокуратури, но и отделните наблюдаващи прокурори, следователи, дори и съдебни служители.
Не приемаме и сме длъжни да предупредим цялото общество за трайно негативните последици, които може да имат ескалиращите атаки срещу наблюдаващи прокурори във връзка с работата им по конкретни досъдебни производства и/или предварителни проверки. Изразяваме подкрепата си към всички съвестни и отговорни магистрати, които изпълняват своите задължения съгласно законите, събраните доказателства и вътрешното си убеждение. Единствено гарантиране на тяхната независимост би осигурило провеждането на обективни и задълбочени разследвания, които да гарантират безпристрастното, навременно и професионално установяване на обективната истина по всеки отделен наказателноправен казус.
И в предишни случаи се е налагало да обръщаме внимание, че разпространяваните тенденциозни и необосновани нападки, неаргументирани и манипулативни твърдения, обобщения и изводи по отношение на конституционно уреден орган всяват смут и създават съмнения в мотивацията, професионалната компетентност и безпристрастността на магистратите, като създават несигурност сред тях. Това в крайна сметка поставя в риск осигуряването на обективен процес, което накърнява чувството за справедливост у всички граждани.
Отправяме апел към представителите на останалите власти и държавни институции, както и към отделни представители на юридическата общност, да се въздържат от непремерени, дори обидни и за съжаление манипулативни внушения спрямо прокурорите и следователите. Всичко това руши устоите на правовия ред и в крайна сметка води до трайна ерозия и засилващо се обществено недоверие към всички власти в Република България“.
