Златото ще съблазнява централните банки и през 2025 година

Златото ще съблазнява централните банки и през 2025 година

Апетитът на централните банки към златото не отслабва, въпреки че златният бранш приключи година на рекордно търсене на скъпоценната суровина, твърди Световният съвет по златото (WGC).

“Геополитическата и икономическа несигурност остава висока и през 2025-а и вероятността, както винаги, е централните банки отново да се насочат към златото като стратегически актив”, посочва организацията в публикувания на 5 февруари доклад за “Тенденциите в търсенето на злато”. Съветът подчертава и рекордното годишно потребление на жълтия метал през 2024-а от централните банкери и отстъплението на златната бижутерия заради препускащите цени. Прогнозите на експертите са, че този тренд ще се съхрани и през 2025-а, като търгуваните на борсата златни фондове също ще се включат в гуляя, докато търсенето на златни накити ще остане под натиск. Очаква се и по-нататъшен ръст на рециклирането на суровината и стабилни златни доставки от мините.

Централните банки са купили 1,045 тона злато през 2024 г., чиято стойност по цените от 4 февруари се оценява на около 96 млрд. щ. долара. Търсенето е надхвърлило 1000 тона за трета поредна година, като най-активно е било през четвъртото тримесечие – 333 тона. Най-едрите купувачи са били Полша, Индия и Турция. Централните банки са нетни купувачи на скъпоценния метал от 15 години, но темпото на годишните им покупки почти се е удвоило след избухването на войната в Украйна заради стремежа на властите да променят баланса на валутните си резерви извън доларовите активи.

Златните котировки са скочили с 27% през 2024-а в хода на конфликтите в Украйна и в Близкия изток и след началото на низходящите лихвени цикли на големите централни банки. Общото златно потребление се е увеличило с 1% – до годишния рекорд от 4,974 тона (включително сделките на извънборсовия OTC пазар), оценени на най-високата в историята стойност от 382 млрд. щ. долара заради комбинацията от рекордни златни цени и изтъргувани количества.

По-скъпата скъпоценна суровина е потиснала потреблението на златни накити, което е паднало с 11% – до 1877 тона през 2024-а. Най-висок принос за срива има Китай, където търсенето на златни бижута е второ по големина след Индия.

Все пак, “Китай остава най-големият златен пазар в света, въпреки сериозния спад на интереса към златните накити, компенсиран от ръста на инвестиционното търсене”, посочва Джон Рийд – старши пазарен стратег на Световния съвет по златото. Той пояснява, че “съотношението между двете области може да се използва като груб показател за икономическите нагласи в Китай”.

Доверието на инвеститорите може да се засили, ако Народната банка на Китай продължи да обявява златни покупки, посочват в доклада си експертите на организацията. Мотивите за златните покупки на централните банки по правило са по-стратегически отколкото на останалите инвеститори и продажбите са сравнително редки през последните години. Поради което тези институции реагират по-слабо на ценовите промени и по този начин осигуряват важен стълб на подкрепа на котировките на скъпоценния актив.

В 9.41 ч българско време на 5 февруари златото за незабавна доставка (spot) се предлагаше за 2858.52 щ. долара за тройунция. Златните контракти за доставка през април се търгуваха за 2887.80 долара за тройунция на борсата COMEX.

Голямата разлика между пазарните оценки на метала за незабавна доставка и на фючърсните контракти са насърчили банките, предлагащи услуги и в златния сектор, да прехвърлят жълтия метал в Съединените щати от търговските центрове в Азия, включително от Дубай и Хонконг, за да се възползват от щедрата премия. Традиционно, тези банки транспортират златни кюлчета от Запад, за да задоволят търсенето в Китай и Индия, които имат почти 50% дял в световното потребление на метала. Тревогата от вносните мита на щатския президент Доналд Тръмп обаче качиха сериозно котировките на златните фючърси на COMEX.

Златните запаси на чикагската борса са се увеличили с почти 80% от края на ноември 2024-а – до 13.8 млн. тройунции, оценявани на над 38 млрд. щ. долара по сегашни цени. Доставките са били от Лондон, Швейцария и от други центрове извън Азия.

Премията на борсовите фючърсни златни контракти над spot-цените се разшири до около 40 щ. долара на 3 февруари в сравнение с отстъпката в размер на 15 долара в Индия и около 1 долар в Китай – сериозен мотив за транспортиране от Азия към Чикаго. Разходите за прехвърляне на злато от азиатските центрове до Съединените щати са незначителни в сравнение с раздутата премия между двете котировки. Някои водещи банкови играчи в златния сектор дори са прехвърляли злато от зоните за свободна търговия в Индия през миналата седмица, твърдят анализатора на бранша.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст